Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2016 21:18 - Депресираното патенце
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1413 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 01.06.2016 21:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Едва ли някога съм успявала да измисля по-подходящ ден за изпадане в депресия от 1-ви юни.

Днес просто стигнах един връх в кариерата си на маниакален депресант.

Не, че през последните няколко години нямам и обективни причини през юни да съм в лошо настроение .... а и явно неслучайно се опитвах да се махна от града веднага в началото на лятото ...

Тази година обаче морето ще е в началото на септември и не знам как ще изкарам до тогава.

Чудя се кой да обвиня за ситуацията. Целият обективен свят с подопечните му хомо сапиенси тъпи или себе си. Макар че себе си не мога да обвиня изцяло, защото съм плод на гените на нашите и на комунистическото образование и възпитание. Още повече, че май твърде лесно се влияя и поддавам на убеждаване.

С две думи, както вече съм споменавала, аз съм голяма патка.

През повечето време всъщност обичам патешкото в себе си, но имам едни моменти на рязко и ярко вътрешно прозрение, при което виждам себе си отгоре, окъпана в безмилостна слънчева светлина и гледката е .... тъжна. Едно вечно самотно момиченце с коса вързана на две опашки и широко отворени очи.

Да умееш да се гледаш отстрани и отвътре е дяволски дар. Истината не е красива гледка. Ако беше, щеше ли да има толкова хора на изкуството и техни почитатели витаещи във фантазни светове? Повярвайте ми, разбирам от тези работи, защото сигурно 50% от живота ми минава в такива светове.

Разбира се, този резултат е повече от отличен, защото мнозинството всъщност живеят 90% от времето във фантазни светове, ама не измислени от други, а плод на тяхното собствено въображение и интерпретация на света. А аз искрено се опитвам да наблюдавам света обективно – без предразсъдъци, без оценки и анализи, без да съдя. Както света, така и себе си. И е ужасно любопитно и няма и миг, в който да можеш да кажеш „Аха, ей сега разбрах всичко.”

През повечето време нищо не разбирам. И себе си не разбирам напълно ... винаги ...

Да се зачуди човек какво пък и е толкова за разбиране на една голяма патка. То аз и затова зарязвам разбирането и от време на време се отдавам греховно на чувствата си. Или чакам чувствата да ми помогнат да разбера. Ама на последното не се надявам много, че те, чувствата, нищо не разбират по принцип.

Последният автор, който ме впечатлява е Филип Рот. Кара ме да се радвам, че не съм единствения човек, който си умира да има катастрофални връзки. Ей, как пък веднъж не намерих мъж, с който да си въобразя живот хапили евър афтер. Или как пък веднъж не си седнах на задника и не си обещах, че ще съм сама поне за следващите 10-тина години. Пък после все дано намеря някой дядка да си стареем заедно.

Понякога ме уморява ужасно безконечната ми младост. Искам да съм на 60-70 и да не мисля повече за глупости. Ще се запиша в някой клуб по гимнастика като мама и ще стана една баба-мажоретка, дето само размята помпони насам-натам и това е ... Ако можех да пея, щях да се запиша и в хора.



Тагове:   юни,   депресия,   патка,


Гласувай:
8



1. katara - ти ме до/уби..колежке
02.06.2016 09:30
сякаш чувам..Себе си...
;)))
цитирай
2. sunflower - хех ... отдепресирах се малко
02.06.2016 12:52
друго си е като не си сам :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598707
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031