Не стига, че ежедневието е малко или много еднообразно, но и хората, с които го споделяме обикновено изпълняват рутинни действия и насочват мислите си все в едни и същи посоки. Няма ситуация и човек в живота ми, които да не са ми доскучавали зверски в даден момент.

Защото животът ни прилича на народно хоро и то от най-простите, дето всички могат да ги играят – Елениното или дори Правото. Изпълняване на определни стъпки, внимателно разучени предварително, под звуците на музикален съпровод. Разбира се, можеш да подскачаш по-високо или по-ниско, по-широко или по-тясно да разтваряш краката, но стъпките си остават едни и същи и се стараеш да не разваляш строя. Да, има нещо мистично и магическо в цялата тази работа, затова и хората обичат да играят хора, но ако го правя постоянно ще умра от скука.

Бягам от хорото като слушам метал, гледам филми, чета, пиша, пътувам, копая на село, играя в театъра ... изобщо каквото се сетя и ми е по възможностите. Но има едно нещо, което ми се удава по-трудно – да ангажирам някой с разговор, който не преповтаря разговори от предишни дни, спомени от миналото и коментари на новините. Разговор отвъд бита и колкото е възможно по-дълбоко в същността на нещата. Отвъд мнителността, взаимоотношенията и игричките на егото. Унгарските ми приятели, които играят на настолни игри използват по много по-добър начин времето си. Поне в играта си поставен всеки ден в различна ситуация, имаш предизвикателства и проблеми за решаване. Можеш да усъвършенстваш уменията си и да стигнеш до победа. Самата работа, която върши човек може да е много по-нтересна от свободното време с приятели, ако крие повече предизвикателства от разговорите с тях.

То аз затова и съм все по-голям работохолик и си говоря тук сама.

Не, храня и една друга надежда. Може пък на стари години да си намеря интересни събеседници. Като хората около мен ги поочука живота, може да им дойде ищях да бистрят по-смислени политики.

А и още ми е рано – не е ли по-добре да си поживея активно още малко, преди да почна да философствам? Защото познавам и едни такива преждевременни философи, на които пък твърде много им се говори. Подозирам, че не са сто процента заети в работното си време и имат време за философии и религии. А аз не ща време за философстване. Искам да разбера същността на своя и чуждия живот ей така изведнъж. С едно изречение. В един безумен и незабравим миг. И истината да ме изпълни изведнъж цяла и да ме доведе до екстаз.

Само че, нали и аз като другите, в еднообразното ежедневие мисълта ми закърнявали ли закърнява и трябва да се чудя от къде да намеря някоя свежа мисъл, нова идея или прозрение.

Засега литературата спасява малко положението, ама ..... ми е малко ...