Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2016 23:29 - Доскучава ми зверски
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1169 Коментари: 4 Гласове:
7

Последна промяна: 12.05.2016 23:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не стига, че ежедневието е малко или много еднообразно, но и хората, с които го споделяме обикновено изпълняват рутинни действия и насочват мислите си все в едни и същи посоки. Няма ситуация и човек в живота ми, които да не са ми доскучавали зверски в даден момент.

Защото животът ни прилича на народно хоро и то от най-простите, дето всички могат да ги играят – Елениното или дори Правото. Изпълняване на определни стъпки, внимателно разучени предварително, под звуците на музикален съпровод. Разбира се, можеш да подскачаш по-високо или по-ниско, по-широко или по-тясно да разтваряш краката, но стъпките си остават едни и същи и се стараеш да не разваляш строя. Да, има нещо мистично и магическо в цялата тази работа, затова и хората обичат да играят хора, но ако го правя постоянно ще умра от скука.

Бягам от хорото като слушам метал, гледам филми, чета, пиша, пътувам, копая на село, играя в театъра ... изобщо каквото се сетя и ми е по възможностите. Но има едно нещо, което ми се удава по-трудно – да ангажирам някой с разговор, който не преповтаря разговори от предишни дни, спомени от миналото и коментари на новините. Разговор отвъд бита и колкото е възможно по-дълбоко в същността на нещата. Отвъд мнителността, взаимоотношенията и игричките на егото. Унгарските ми приятели, които играят на настолни игри използват по много по-добър начин времето си. Поне в играта си поставен всеки ден в различна ситуация, имаш предизвикателства и проблеми за решаване. Можеш да усъвършенстваш уменията си и да стигнеш до победа. Самата работа, която върши човек може да е много по-нтересна от свободното време с приятели, ако крие повече предизвикателства от разговорите с тях.

То аз затова и съм все по-голям работохолик и си говоря тук сама.

Не, храня и една друга надежда. Може пък на стари години да си намеря интересни събеседници. Като хората около мен ги поочука живота, може да им дойде ищях да бистрят по-смислени политики.

А и още ми е рано – не е ли по-добре да си поживея активно още малко, преди да почна да философствам? Защото познавам и едни такива преждевременни философи, на които пък твърде много им се говори. Подозирам, че не са сто процента заети в работното си време и имат време за философии и религии. А аз не ща време за философстване. Искам да разбера същността на своя и чуждия живот ей така изведнъж. С едно изречение. В един безумен и незабравим миг. И истината да ме изпълни изведнъж цяла и да ме доведе до екстаз.

Само че, нали и аз като другите, в еднообразното ежедневие мисълта ми закърнявали ли закърнява и трябва да се чудя от къде да намеря някоя свежа мисъл, нова идея или прозрение.

Засега литературата спасява малко положението, ама ..... ми е малко ...



Тагове:   скука,


Гласувай:
7
0



1. slavimirgenchev1953 - Всяко нещо с времето си.
14.05.2016 12:03
Философстването не е лошо, стига да не е дървено. Плюс това човек винаги може да "изока".
цитирай
2. sunflower - така е
16.05.2016 07:44
по-принцип и аз съм си голям философ, ама гледам да не го тръбя много много :)
цитирай
3. martiniki - ;)) хората са си нормални, животът ги центрофугира...сокове жизнени не остават
16.05.2016 08:10
Важното е с теб да не ти доскучава! Четящ човек умее да се забавлява :)
цитирай
4. sunflower - Съгласна!
16.05.2016 23:40
И с мен си не ми доскучава, наистина. Проблемът се явява от време на време, когато искам ... всичко :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4333377
Постинги: 1751
Коментари: 12602
Гласове: 38900
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031