Прочетен: 1887 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2016 04:55
Като се загледа човек малко по-внимателно в нещата вижда планините от боклук, в които сме зарити. И буквалния джънк фуд е само микроскопична част от това.
Джънк фуд е голям процент (тук съм просто мила) от информацията, която се излива от ефира и още по-голям процент от информацията в нета. В службата съм принудена да предъвквам отново и отново боклучави проблеми, за боклуците от общината не ми се говори, а ако надникна зад кулисите на културата и изкуството ....
Планини, планини от боклук като в някой антиутопичен фантастичен филм. И просто не е истина какви усилия трябва да положи човек, за да се изрови от боклука и да открие в някоя паралелна вселена островче на зеленина и чистота. Островче на искреност и нежност и ако може малко светлина.
Сами сме си виновни, разбира се. Понякога се питам защо изобщо се сдобих с телевизор и защо не мога да остана без нет в къщи. Е, да, американците са се изперкали дотолкова в изработката на забавни шоута и филми, че след тежък ден в работата не е изключено да ти достави удоволствие някоя движеща се картина. Четох някъде наскоро и че сериали като House of cards са започнала да заемат мястото на сериозната журналистика, защото последната напоследък изобщо я нямало. И да си признаем, не е чак толкова лошо да знаем какво се случва по света, след като имаме тази възможност – преди години хората просто са я нямали и са знаели само това, което се случва в тяхното и съседното село.
Целият проблем е как да отсяваме. Как да се провираме между планините от боклук, за да изберем островчетата на блаженство. Как да научим пръстите си докато скролват, кликват или бършат телефоните да се спрат само на най-необходимата ни информация. Ако бях IT специалист щях да работя върху програми за филтриране на информацията в служба на потребителите, а не на рекламодателите.
Не, че социалните мрежи и разните приложения не предлагат възможности за филтриране – ама са ограничени и просто нямам нерви да настройвам. Разчитам на възможностите за филтриране на погледът ми, който скоростно се спуска надолу по екрана.
Ама боклуците са и в главата ми. От това е най-трудно да намериш спасение. Ето и в поредната безсънна нощ се чудя върху какво приятно нещо да фокусирам мислите си, та белким се унеса и заспя, ама не би. Джънка е и в мислите ми. Да ме прощавате ако се освобождавам от него тук! Боклука все някъде трябва да се изхвърли. Освен ако не се рециклира, но кой рециклира днес информационния боклук?
И за да не свършвам песимистично, ще споделя за някои от ползите, които могат да се извлекат от боклука.
Не знам защо, но доскоро си мислех, че Бегбеде става като писател. Сигурно защото бях чела една-две книги преди години, а той тогава може и по да е ставал или аз да съм била по-тъпа. Обаче наскоро се сдобих с някои негови книги и истината прозря. Първата в интерес на истината я прочетох цялата и даже донякъде ми хареса, но май беше повече заради историята, която разказва, отколкото заради писането. Беше Уна и Селинджър. Втората я докарах някъде до средата и я зарязах, а третата я зарязах след третата страница. И все пак прочетох още една негова книга изцяло и за нея съм благодарна – Първа равносметка след апокалипсиса или Моите 100 любими книги (на цената на една).
Пича си е направил собствена класация на 100-те най-любими книги за всички времена и аз я използвах, за да се осведомя за писатели, за които иначе можеше и да не чуя. В резултат в момента, например, чета Филип Джиан и съм очарована.
Ще кажете сигурно, че има доста други места, от които мога да се осведомявам. Да не забравяме обаче, че съм момче за всичко в службата, гледам тинейджърка, която напоследък яде много и трябва да обръщам малко внимание на някои близки хора. Къде ти време за четене и осведомяване какво да чета! А каквото и да си говорим, истински талантливи писатели не се намират под път и над път и да ги изровиш от боклуците далеч не е лека задача.
