Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.04.2016 04:45 - Джънк фуд
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1267 Коментари: 3 Гласове:
5

Последна промяна: 20.04.2016 04:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Като се загледа човек малко по-внимателно в нещата вижда планините от боклук, в които сме зарити. И буквалния джънк фуд е само микроскопична част от това.

Джънк фуд е голям процент (тук съм просто мила) от информацията, която се излива от ефира и още по-голям процент от информацията в нета. В службата съм принудена да предъвквам отново и отново боклучави проблеми, за боклуците от общината не ми се говори, а ако надникна зад кулисите на културата и изкуството ....

Планини, планини от боклук като в някой антиутопичен фантастичен филм. И просто не е истина какви усилия трябва да положи човек, за да се изрови от боклука и да открие в някоя паралелна вселена островче на зеленина и чистота. Островче на искреност и нежност и ако може малко светлина.

Сами сме си виновни, разбира се. Понякога се питам защо изобщо се сдобих с телевизор и защо не мога да остана без нет в къщи. Е, да, американците са се изперкали дотолкова в изработката на забавни шоута и филми, че след тежък ден в работата не е изключено да ти достави удоволствие някоя движеща се картина. Четох някъде наскоро и че сериали като House of cards са започнала да заемат мястото на сериозната журналистика, защото последната напоследък изобщо я нямало. И да си признаем, не е чак толкова лошо да знаем какво се случва по света, след като имаме тази възможност – преди години хората просто са я нямали и са знаели само това, което се случва в тяхното и съседното село.

Целият проблем е как да отсяваме. Как да се провираме между планините от боклук, за да изберем островчетата на блаженство. Как да научим пръстите си докато скролват, кликват или бършат телефоните да се спрат само на най-необходимата ни информация. Ако бях IT специалист щях да работя върху програми за филтриране на информацията в служба на потребителите, а не на рекламодателите.

Не, че социалните мрежи и разните приложения не предлагат възможности за филтриране – ама са ограничени и просто нямам нерви да настройвам. Разчитам на възможностите за филтриране на погледът ми, който скоростно се спуска надолу по екрана.

Ама боклуците са и в главата ми. От това е най-трудно да намериш спасение. Ето и в поредната безсънна нощ се чудя върху какво приятно нещо да фокусирам мислите си, та белким се унеса и заспя, ама не би. Джънка е и в мислите ми. Да ме прощавате ако се освобождавам от него тук! Боклука все някъде трябва да се изхвърли. Освен ако не се рециклира, но кой рециклира днес информационния боклук?

И за да не свършвам песимистично, ще споделя за някои от ползите, които могат да се извлекат от боклука.

Не знам защо, но доскоро си мислех, че Бегбеде става като писател. Сигурно защото бях чела една-две книги преди години, а той тогава може и по да е ставал или аз да съм била по-тъпа. Обаче наскоро се сдобих с някои негови книги и истината прозря. Първата в интерес на истината я прочетох цялата и даже донякъде ми хареса, но май беше повече заради историята, която разказва, отколкото заради писането. Беше Уна и Селинджър. Втората я докарах някъде до средата и я зарязах, а третата я зарязах след третата страница. И все пак прочетох още една негова книга изцяло и за нея съм благодарна – Първа равносметка след апокалипсиса или Моите 100 любими книги (на цената на една).

Пича си е направил собствена класация на 100-те най-любими книги за всички времена и аз я използвах, за да се осведомя за писатели, за които иначе можеше и да не чуя. В резултат в момента, например, чета Филип Джиан и съм очарована.

Ще кажете сигурно, че има доста други места, от които мога да се осведомявам. Да не забравяме обаче, че съм момче за всичко в службата, гледам тинейджърка, която напоследък яде много и трябва да обръщам малко внимание на някои близки хора. Къде ти време за четене и осведомяване какво да чета! А каквото и да си говорим, истински талантливи писатели не се намират под път и над път и да ги изровиш от боклуците далеч не е лека задача.




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Ето затова
20.04.2016 16:37
човек трябва да си има лакмуси. Няма как всичко а се знае, освен ако не се доверяваш на хора, кито са доказали, че знаят. Тогава почти няма риск. А и собственият опит е важен. С времето се добива.
цитирай
2. sunflower - Аз си държа на собствения опит.
21.04.2016 07:42
Нещо с доверието вече не ми се получава ... :)
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Собственият е най-сигурен!
21.04.2016 08:11
sunflower написа:
Нещо с доверието вече не ми се получава ... :)

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4267372
Постинги: 1745
Коментари: 12593
Гласове: 38824
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031