Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2016 03:26 - Два през нощта
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1715 Коментари: 6 Гласове:
9

Последна промяна: 14.04.2016 03:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Любимото ми време - 2:00 часа през нощта – екзистенциални размисли и самоизясняване на чувствата. Макар че, човек след четиридесет и няколко има ли чувства?

Въпросът е риторичен, но със сигурност е по-важно да имаш размисли, отколкото да имаш чувства.  Ако се познавах преди десетина години такава, каквато съм сега, нямаше да искам да се познавам хаха.

Любопитното е, че намаляването на чувствата към другите води до увеличаване на чувствата към себе си, т.е. може би любовта в душата на човек е константна величина, само обектите са променливи, докато не започнат да клонят към Аз-а.

Боже, как изобщо споменах тази мръсна думичка: Любов?!! Ще взема да се наредя, без да искам, в редиците на любителите на Паулу Коелю, Хорхе Букай, Елиф Шафак и .... знаете списъка.

Хиляда пъти по-добре да ударя едно питие и да заприличам на някои от любимите си писатели-пияници. За тази цел, разбира се, би трябвало да се постарая малко и да попиша, де, както си бях обещала някога ...

Темата на размислите ми тази нощ е доколко съм изневерила на себе си напоследък и докога мога да си позволявам да си изневерявам, след като най-вероятно съм преминала средата на жизненият си цикъл и от тук нататък наистина нямам никакво основание да се разпилявам и да не съм себе си.

Аз, разбира се, никога не си изневерявам напълно /Боже опази/, но все пак допускам от време на време някои отклонения – които макар и минимални, имат навика да се натрупват и да се уголемяват.

Един от ярките белези на отклоненията ми напоследък беше, например, рязкото намаляване на броя прочетени книги за година. За броя постове няма да говорим ... може би не е чак такъв белег за отклонение .... От няколко дни чета по-интензивно и се чувствам по съвършено различен начин. Чувствам се на 19-20 /не, че някога съм се чувствала особено на по-голяма възраст, ама все пак ... нали казах – отклонения има/. Чувствам се очилата и срамежлива посттийнейджърка, на която и е най-добре в стаята, над книгите.

Единствената разлика е, че имам чаша с вино до компютъра и бутилка с уиски в хладилника – за вдъхновение или удавяне на мъката – което е по-под ръка.

Та, за какво говорех? Аха, май за отклонения и за себе си.

Само не искам някой погрешно да разбере, че търся себе си. Ооо, тази фаза също мина. Търся какво ще ми се прави утре и коя пола да облека, ако е топло. А конкретно за момента – чакам да ме хване виното, за да поспя още малко тази нощ, че не искам да минавам на хапчета като колегата.

Темата за изневярата дойде от някои самонаблюдения и конкретно поставени въпроси по-рано тази вечер и след като се събудих по някое време, защото спейки усещах, че детето още не се е прибрало и се наложи да и звъня в 1 през нощта, за да и викам и да се правя на разгневен родител. Иначе днес е изкарала 3 шестици и аз щастлива до немай къде, отново си изневерих на заповедта да не се излиза до петък и и разреших да излезе и тя, естествено, ми се качи на главата. Поредното доказателство, че добрината се отплаща единствено с трупешки скокове върху главата на човек. Тия, дето ни учат да сме добри са големи тъпанари. Аз не правя тази грешка с мойто дете, но проблема с природата на човека остава. Защото това е голяма борба и опита и годините не помагат особено. Аз, например, продължавам да съм голяма патка, защото изглежда такава ми е природата и често интелигентността ми не може да направи нищо по въпроса. И все пак, процеса с изневярата на себе си трябва да престане и то още сега!



Тагове:   нощ,   Аз,   любов,   патка,


Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Много и различни мисли ми навяваш с тези размисли.
14.04.2016 06:16
Общо-взето си по-голяма от дъщеря си, но не винаги. За доброто си права: и аз така - колкото пъти съм бил добър, все съм постъпвал лошо.
Ама на - природа.
Остава да вярваме, че човешката природа по начало е добра.
Противно на това, което виждаме.
Защото мислим.
А можеше да чустваме по-вярно.
цитирай
2. sunflower - Че е добра, добра е,
14.04.2016 07:46
но с това трябва да се борим с усилия на волята, ако искаме да постигнем нещо. Иначе нали знаеш, че всички кръчми са пълни с добри хора.
А чувствата, ако ги мислиш накрая винаги стават по-верни :)
цитирай
3. martiniki - не се смея! размислите ти са ми съвсем добре дошли
14.04.2016 10:38
имам нужда, тъй като покрай пролетта пак съм се разчувствала, а главата олеква като балон и кой да мисли!
(размисли добре, обаче уиски категорично - не! скоро направих тази грешка да използвам това под ръката ми и горко съжалявах. Платих си с лихвите:)
цитирай
4. sunflower - бях на вино
14.04.2016 13:00
в него търсех истините, а и ми се вижда по-безобидно за битов алкохолизъм. уиски може само по малко, с приятели :)
цитирай
5. martiniki - vino!
14.04.2016 15:32
винаги :) само него уважавам и то предимно наше, затова съм станала лакмус за разни купешки питиета)
цитирай
6. katara - наздраве!!
16.04.2016 09:54
по пътя....
цитирай
7. sunflower - :)
17.04.2016 21:01
Наздраве! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4333377
Постинги: 1751
Коментари: 12602
Гласове: 38900
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031