Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2016 16:38 - Разкошно пътуване до Будапеща
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1193 Коментари: 2 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Вярно, оказа се, че със самолет е горе-долу толкова време, колкото е с кола, т.е. един ден. Нямало директни полети и на отиване летях през Мюнхен, а на връщане през Виена. Разбира се, това е добре за мен – да видя и двете летища и да се фукам, че кракът ми е стъпил и на немска, и на австрийска земя. В Мюнхен имаше безплатно кафе и чай, а във Виена – изключително удобни столове и масички за компютри, върху една от които писах това. Ще отбележа само, че кафето на Австрийските авиолинии е най-доброто лошо самолетно кафе, което съм пила. Жалко, че полета между Будапеща и Виена беше към 30 минути, които едва стигнаха на стюардесите да разнесат по едно кафе/чай и вода и бяха съвсем недостатъчни за мен да се насладя на кафето. Трябваше най-дисциплинирано да го изпия набързо, да се подготвя за кацане и мислено да стискам яко палци нещо да не се случи, че както бях на опашката, щях първа да изхвърча.

Иначе, след един ден работа, в който дадох всичко от себе си, запознавайки се и разговаряйки с всяко лице, което беше от интерес за фирмата, два дни обикалях из замъци и палати. Бях казала на Петер, че искам да видя някой замък, а той се беше направо престарал – показа ми четири замъка и една пещера, а за вятърните мелници и вулкана просто не остана време. А замъците бяха един изкуствен, един средновековен - естествен и полуразрушен, един дворец от по-близкото минало и един въстановен средновековен. За два дни прескачах между 13-ти, 16-ти и 18-ти век и направо не ми се връщаше в 21-ви. Особено предвид, че в единия от средновековните замъци имаше дървено корито за къпане и хигиенните ми резерви към онзи период от историята бяха потушени. Като казвам, че не ми се връщаше нямам предвид, че не ми се връщаше изобщо, а че не ми се връщаше толкова бързо от пътешествието във времето. Прекалено много си обичам технологичните нововъведения и положението на жените в този век, за да си мечтая да живея в онези времена. Още повече, че там, където живея има все още островчета на средновековието със всичките им прекрасни и отвратителни неща.

Та, цялото мотаене из замъците беше интересно, но мястото, което ме впечатли най-силно, впечатли ме до състояние да се разрева, беше библиотеката на двореца Фещичек. Изглеждаше точно както в най-съкровените ми мечти и както в някои филми, разбира се. Най-вероятно в света има доста по-големи и впечатляващи библиотеки от тази, но аз не съм ги посещавала. Въпросната библиотека има само ... 90 000 тома.


image

Но въпросът не е в размера, а в атмосферата и в удивителната мисъл колко много знание събрано на едно място. Вярно, че много от това знание го има вече на един клик разстояние и за всички е толкова лесно да се доберат до него, но къде щеше да е интернет и ние сега, без тези хора, като владетеля на този замък, които са започнали от една торба с книги.

Преди години посетих един друг замък в Унгария, дори по-голям /само не питайте за името, че този език е просто невъзможен/, който беше също впечатляващ, но в него, както и в другите стаи на замъка Фещичек могат да се видят само красиви мебели, вази, картини и скулптури. Всичко това много добре, но не преставах да си мисля колко много средства са били необходими, за да се построят тези красиви дворци и как тези средства за били получавани. Картината на библиотеката обаче променя всичко. Тя показва не само жаждата за знание на аристократите от онези времена, но и пътя по-който от онова монархическо общество се е стигнало до днешните времена. Тя показва най-красивата страна на човека – неговия ум.

Веднъж се разревах от вълнение под купола на Рилския манастир и после си помислих, че дълбоко вътре в мен би трябвало да има някаква здрава религиозна струна, която е била докосната. В бибилиотеката на двореца Фещичек пак се разревах и разбрах, че струната не е изобщо религиозна, а е дълбокото ми преклонение пред уменията и ума на човека. Е, някой може да кажа, че ако има Бог, то той е точно това и ... може да е прав.



Тагове:   Будапеща,   Унгария,


Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wonder - Много красиво си го разказала, с...
15.03.2016 16:45
Много красиво си го разказала, струнно-чувствителна душа!
Благодаря!
цитирай
2. sunflower - Благодаря и аз!
15.03.2016 17:12
Освен, че си доставих удоволствието да пиша, запълних времето до самолета за София :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4198409
Постинги: 1741
Коментари: 12584
Гласове: 38766
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30