Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2015 17:49 - Дребната душица и тате
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1760 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

И той, дребната душица, ми каза да въздържам емоциите си, и да не се смея, след погребението на баща ми. Има късмет, че още не бях изпила поредната ракия, защото тате обичаше да пие и не бях изпушила една цигара, защото тате обичаше да пуши и все още не се бях освободили съвсем от задръжките си, за да му кажа това, което си помислих, а именно, да върви на майната си.

След погребението на баща ми, можех да изиграя едно хоро, или да танцувам полугола на масата или да рева като магаре и никой нямаше право да ми казва какво да правя и какво да не правя и как изобщо да се държа. Защото той не само беше мой баща, ами от абсолютно всички, които присъстваха на погребението му, въпреки абсолютно всички проблеми, които може да сме имали през годните, той е бил винаги по-близо по душевност до мен, отколкото до собствената му жена, или собствената му втора дъщеря, или до така наречените му приятели, да не говорим за ... брат.

Защото той, дребната душица, няма никакъв начин, по който да разбере как се почувствах аз наистина след смъртта на баща ми и общо как са чувствам по принцип, защото той нито има чувствителността на баща ми, нито моята, нито може да разбере защо хора като тате, или дори мен - тайно, им се иска да се махнат от този свят и изобщо не ги е грижа за дребните сметки за месеца, за рушещата се къща на село или за необходимостта да се събуждаш всеки ден.

Да си вкопчан в живота на всяка цена, да държиш да преживееш още един ден и да дадеш нещо ... на някой не е качество, задължително за всеки и достойно за поклон. Има хора с кратък живот, които не ги е било особено грижа за другите и които са дали на света толкова, колкото милиони не са дали за десетки милиони години.

И днес, след смъртта на баща ми, се чудя какво да си обещая, какво да дам или да направя така, че неговото име, ген, дело да продължава да живее и си казвам, че единственото, което мога да направя е да .... бъда себе си, защото гена му е в мен и ако мама и сестра ми са кротки и отстъпчиви, което е добре ... за някои, то аз съм единствената, която може да продължи егоизма му, и характера му, и опърничавостта и чувствителността му, която в крайна сметка доведе до непукизъм, защото човешкият организъм може да понесе болка само до някаква степен.

Няма да мога да продължа слабостта му, защото гена и на мама е у мен, но защо да продължавам са си мълча и да великодушно да опрощавам посредствеността, и дребнавостта, и откровената глупост?

Въпреки, че видях леля си да съжалява, че е била по-остра и е казвала искрено мнението си, смятам от днес нататък да бъда повече като нея и повече като тате.

Защо да им мълча на простаците и на дребните души? За да има мир? Защо ми е мир? За да стоят всички, винаги, на удобните места, на които са и да не помръдват наникъде???

От днес аз ще бъда тате и ще им скъсам задниците от откровения и критики, ако не откровени попръжни! Пък ако ще да ме намразят и да не искат да ме видят никога вече.

Както казва вече пораснала ми дъщеря, или на галено - my little hater: „Ич ми не е!“

Въпреки, че имаше слабост към алкохола, тате поне имаше смелостта да бъде откровен и да казва каквото си мисли ...и отгоре на всичко, по някаква абсолютно необяснима за мен причина (освен да е бил далеч по-интелигентен, отколкото съм предполагала и най-вече далеч по-интелигентен от мен), винаги се оказваше прав ....

Е, мога да се помоля само да постигна мъдростта му ....



Тагове:   Тате,


Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slavimirgenchev1953 - Кажеш истината -
15.12.2015 22:21
и веднага изникват стени, които трябва да рушиш. Това е орисия.
цитирай
2. sunflower - Да, ама ако не кажеш истината
17.12.2015 07:32
пак градиш стени от лъжи. Нищо, че другите може и да не ги забелязват ...
цитирай
3. slavimirgenchev1953 - Имам стихотворение с подобен императив:
17.12.2015 13:55
ГАБАРИТИ

Броя минути, минават дни.
Дни отброявам, летят години.
Казвам истини -
никнат стени.
Сривам стени, за да мина.

Стигам донякъде, ала не знам
дали е късно, дали е рано.
Всяка посока ми дава рана,
а аз -
смисъл и разстояние.

Всеки вади
аршин и съд.
Но животът вечно не пасва!
Пътят сам си намира път.
Пътникът търси място.

Да, животът е по-просторен
от всякакъв мизансцен.
Дали обикновените хора
го правят обикновен?

Все пак нещичко вече знам
и на всекиго стискам палци.
Който може -
да бъде голям.
Без да прави
другите малки.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4350106
Постинги: 1752
Коментари: 12604
Гласове: 38911
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930