Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09.2015 03:20 - Момичето с чадъра
Автор: laura Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
7






          На спирката съм, вали дъжд, не много силен, търпи се. Пред мен едно момиче с чадър се обръща и ме пита дали искам да се подслоня. Все ми е тая. Вече съм мокра и съм почти наблизо. Но не й отказвам - казвам ОК, благодаря, може би за да не я откажа от идеята да подслонява мокрещи се хора. Никой не обича да му отказват, ако го направя -ще я обидя в тъй милия й и благороден порив, затова приемам и отивам под чадъра....

.....

Преди това - излизам от подлеза на метрото, вали слабо, поемам без чадър и се чувствам освежена от дъжда, след всичко, което преживях тази вечер ми действа направо пречистващо...

......

Още преди това - в офиса съм, около 5 следобед, вали като из ведро. Излизам след 40-50 мин., вече се е изваляло, гледам мокрите следи и си казвам - за днес е достатъчно, няма да вали повече и ме мързи да се върна обратно и да си взема чадъра, който предвидливо съм занесла в стаята. Не ми се връща.

.....

Отивам при родителите ми да празнуваме нещо като курбан. Баща ми имаше лоша случка преди 3 години и решил да го отбележи. ОК, празници да има. Купувам вино и сладки, за да дам своя принос към празника, въпреки че те се бяха достатъчно добре подготвили. Добре се получава празненството, винцето се лее, на баща ми му се пее, какво по-хубаво от това. Наистина си запя човекът да отпразнува празника, ние му се радваме...

И до тук!  После започва неговата версия на случки от това време, на които и аз съм била свидетел и нямат нищо общо с действителността. Може би трябваше да кажа - да, така беше, но не  можах. При цялата тази фантасмагория в неговите представи се възпротивих и резултатът беше .... трагичен. Меко казано.

........

– Това е единственото приятно нещо, което ми се случва тази вечер. - казвам на момичето с чадъра. Визирайки цялата история, която преди малко разказах, но тя няма как да я знае.

–  Разбирате ли се с родителите си ? - питам я
-   Да - отговаря
-   И аз така мислех досега - отговарям аз

- Хората с годините не стават по-добри, а стават по-лоши. - продължавам да филофствам. - А и за съжаление всички натам сме тръгнали.

Тя се смее. Чудесна реакция, мило и възпитано момиче, което се чувства добре.

После ми идва на ум, че не ме подслонила под чадъра, за да й скапвам вечерта с моите проблеми.

И се връщам на темата за чадърите, защото е по-безболезнена.

– Когато пътувам ми се налага на място да си купувам чадъри, защото прогнозата е била, че няма да има дъжд! И в резултат на това си купувам от цяла Европа чадъри!

Тя пак се смее. Права е, бутаме се под един чадър, при цялата ми чадърна европейска наличност.

Ами за смях си е. Хем съм накупила сума чадъри, хем сега съм под нейния чадър!

......

- А  Вие в коя посока сте?
- Ще Ви изпратя до входа, знам какво е да си без чадър. А тук имате магазинче пред блока, до кога работи?
- То  и сега работи, както виждате. Поне да има смисъл от това, че ме изпратихте до входа! :)

.....

– Много Ви благодаря! Лека нощ!

......

Момичето ме изпрати с чадъра до входа, задържа се малко под козирката и отиде до магазинчето.


Много благодаря, момиче!


Не саМО НА ТЕБ, А НА ВСИЧКИ, КОИТО БИХА ПОСТЪПИЛИ КАТО ТЕБ! :)



.......






Гласувай:
7



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: laura
Категория: Тя и той
Прочетен: 423441
Постинги: 122
Коментари: 474
Гласове: 4822
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031