Навън е тъмно и хладно, но рокенрола, който се носи в зеления ми кабинет подгрява обстановката.

Да се работи в събота изисква доста по-големи усилия при ставане и опитване да останеш съсредоточен, но ние не се плашим да полагаме усилия, нали така?

Къде-къде по-приятно е да се удари по едно вечер след като си полагал усилия, отколкото ей така да си къркаш по кръчмите по цял ден. Въпреки че пияниците, които познавам не са на това мнение.

Не, че вече познавам и много пияници. Дали някак аз постепенно се отдалечих от тях или те изчезнаха нанякъде, не знам, но средата, в която движа напоследък са любители на умереното пийване и на водните колела.

И аз съм станала една доста умерена, та чак към пенсионерски забавления отивам. Макар че, то и пенсионери има всякакви. Мама, например, членува в един пенсионерски клуб, в който живот си живеят. Имат железен дневен режим на пиене на кафе сутрин, разходки следобяд или вечер,  множество пътешествия из България, та и в други страни и задължителни партита по повод на всякакви празници.

Така задружно си живеят и се забавляват, че направо им завиждам. Преди някоя и друга година като бяха малки племенниците ми и двамата искаха като пораснат големи да станат пенсионери.

Няма да влизам в подробности какви точно са моите пенсионерски забавления, само ще кажа че да си намираш забавления в глупав и забравен от Бога град, по тези времена в България, определено е постижение, с което се гордея.

Вчера се видях за малко с втория ми шеф, който доста над петдесетгодишен замина за Америка и го питах дали смята да се връща, но той беше категоричен, че няма как да се върне, след като семейството му е там. Железен аргумент. Не защото там е много хубаво или тук е много тъпо.

Човек може да разсъждава колкото си иска и да има особени мнения по всякави въпроси, но като животът се стече по определен начин,  както казат англичаните „a man"s gotta do what a man"s gotta do”.

Е, и аз сега си имам неща, които трябва да свърша, така че да поработим в събота  ... и без друго времето е скапано ...