Фактът е, че не чета напоследък. Не мога да разбера това много лошо ли е или е малко лошо или е нормално. Установявам, че прекарвам много повече време да не чета разни неща в блога, във фейса, даже и туитър акаунт си направих, … отколкото да чета. Погледът ми минава под диагонал заглавията, пръста ми скролва ли скролва и колкото повече скролва, толкова по-малко чета.

Това, че не чета в нета обаче не е чак толкова лошо, по-лошото е, че и хартиени книги не чета. Една-две книги прочетох през коледната ваканцията и от тогава до сега, три месеца, чета една книга от 230 страници.  Какъв ужас!

Или пък не е чак толкова голям ужас, предвид, че имам много работа на моменти, че репетирам в театъра и ако е възможно през свободните ми дни гледам да съм колкото е възможно повече навън.

През останалото свободно време, разбира се, гледам филми. Много по-мързеливо и неангажиращо е и е по-подходяща дейност за след тежък работен ден. Та,  филми гледам в промишлени количества. Горе-долу толкова, колкото четях книги навремето.  При нормални обстоятелства – 2-3 часа на ден, ако не броим периодите, в които гледам цели сезони от даден сериал – тогава стигам до 4-5 часа на ден, ама всеки ден. Или като реша да изгледам всички филми на даден режисьор. В момента, например, Уес Андерсън.

Но, предполагам, че времената са такива. Ако преди 20-30 години имаше толкова голям избор от филми, дали щях да чета толкова книги? И как да искам детето ми да чете? Как да и докажа, че книгите са по-интересни, след като всички проблеми, които я вълнуват ги има филмирани? И има толкова много, разнообразни, магически, тийнейджърски светове, в които да се отнесеш.

Да не говорим, че тя не е срамежлива и няма проблем с комуникацията,  с който и да било и и се налага много по-често да отказва да излиза с някой, отколкото да се моли някой да дойде да я извика навън.

Но аз такава си я пожелах. Защото аз не бях такава.

Чудя се дали някога ще се върна към четенето на книги или ще намеря друг начин …. може би слушане на аудио книги?

Предвид факта, че напоследък се чувствам най-щастлива като виждам, че върша нещо полезно и като се движа нанякъде ……. Защо не да се разхождам и да слушам, или да си копая в градинката и да слушам или дори да готвя и да слушам някоя книга? Ще ми се отрази добре и на очите …

Но, стига мечти. Както казах, фактът е, че напоследък не чета. То е ясно, че моите 10-тина книги на година сега, пак са повече отколкото доста от хората около мен някога са прочели, но навремето четях сигурно по 10-тина на седмица-две или пък някоя и друга от частите на „Песен за огън и лед”.

/За последното малко съжалявам, защото представяте ли си какъв кеф щеше да е да гледам „Игра на тронове”, без да знам всъщност какво ще стане след малко/.

И си мисля сега, че единственият начин да се върна към четенето на книги е ….  да закрият всички торент сайтове. 

Между другото, съвсем наскоро, един чужденец най-сериозно ме попита дали имаме пирати тук? Имаше предвид истински пирати.

А сега започнах да си чета библиотеката. Ама си избирам един автор и саво него чета. После пък си гледам филми , до 7 часа понякога. За мен книгите и филмите са магия.
А в социалните мрежи се поздравляваме , защото как иначе да се усмихна на приятелката в Австралия или на приятеля в Аржентина. Сега светът се приближи до нас . Най-добре е човек да прави това в момента , което му харесва. А децата как ще развият въображение , ако не четат? Или може би вече са го развили по техния си начин?

И децата действително живеят по-различен живот от нашия, но това не значи, че е по-малко вълшебен или по-лош. :)

българинът щеше да чете повече." Слев Толстой )))

и много вярно :)