Онова усещане, че си знаел, че ще намерят начин да те прецакат, обаче си се оставил на течението и те в крайна сметка наистина са те прецакали, но благодарение най-вече на собствената ти глупост и просто няма за какво законно да се заядеш!
И те е яд на тях, но повече те е яд на себе си, че за пореден път предвидимо си се прецакал само защото мразиш да влизаш в подробности и да проверяваш всички малки букви в договорите. А те разчитат точно на такива като теб и на невежите. Защото ти не си невежа, но просто не ти се занимава, което е по-тъпо, разбира се, защото невежите поне имат истинско оправдание.
Яда ще ми мине за ден два, най-много да издържи до момента на плащане на сметката ... но дано остане поне спомена за грешката ... нали съм от онези, дето държат да се учат по метода на пробите и грешките ...
И в крайна сметка нали аз съм този, който мрази страхливците, дето не смеят да рискуват и дето все правят планове и пресмятат, и се подготвят за всичко, което може да се случи и т.н и т.н.
Мда, тези дни като ходя сутрин към службата, слушайки FM+, все се сещам за един образ, който ми сподели, че не смеел да ходи със слушалки по улиците, защото се страхувал, че нямало да чува колите, които го отминават и някой можел да го бутне. Представяте ли си? И това в тъпия, забравен от Бога град, в който ако не е час пик колите минават по една на 5-10 минути!!!
Или моя приятел унгареца, дето като види дупка, започва да намалява от мига, в който я е видял, за да мине през нея с километър в час, за да не потроши случайно скъпоценната си кола. И това в България, дето дупките са повече от шосетата?!!! Само един път ходих с него до морето и обратно и повече не повторих.
С цялото си презрение към подробностите и страхливците обаче и аз съм достойна за смях с автоголовете, които си вкарвам заради прекалената си самоувереност и смелост, де. И не става въпрос за един или два автогола, ами за серии. И изобщо цялата тази работа с метода за пробите и грешките, не знам доколко работи при мен, защото нали човек за да се поучи от грешките си, трябва да ги помни. А ако презира помненето на подробности ?! какво научава – нищо!
Колко пъти съм се заканвала: „ей това сега ще го запомня и никога повече няма да правя така!“ Обаче животът предлага широко разнообразие от хлъзгави пътеки, по които да тръгнеш и да ...
Абе, всички сме смешни по един или друг начин. И Господ определено е свръхестествено създание с голямо и изтънчено чувство за хумор.
Аз напоследък го докарвам много добре като Наблюдател на събитията, които се случват в различните реалности, в които пребивавам. Но се надявам да се придвижа още малко напред към Наблюдателя, които успява да види всички шеги в случващото се и всички смешни нюанси на хорските характери и отношения. Тогава ще стана Смеещият се Наблюдател. Аз и сега често се смея, но няма да се усмиря докато не постигна състоянието, в което ще умирам от смях вътрешно всеки Божи ден, каквото и да се случва! :)