Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2015 12:43 - Дневниците на една веща в занаята - ДЕВЗ 1*
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3203 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.01.2015 12:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Днес излязох да направя обичайната си разходка в неделя сутрин, съчетана с размяна на хранителни продукти срещу виртуален трансфер на цифрички от една виртуална сметка в друга и  се замислих по пътя как скоро най-вероятно ще спрем да използваме добрите стари монети и банкноти. Дали няма да ни се развали удоволствието от докосването на парите и мечтата да имаме под леглата си буркани пълни с тях и още от тях на път към бурканите?

Но това беше странична мисъл в неделя сутрин след пазарлък. Повече мислих за някои от продуктите, с които успях да се сдобия. Изпращах положителни мисли към тях и се надявах те да ми върнат положителни, жизненоважни, хранителни вещества.

Особено бях доволна от закупуването на добра цена на хималайски соли, за които от известно време слушам колко били чисти и полезни и въпреки обичайният ми скептицизъм към бабините деветини по принцип, се явяват от време на време бабини деветини, които привличат вниманието ми и ми се харесват и на тях решавам да вярвам.

А, знаете ли каква е етимологията на израза „бабини деветини”? Аз го намерих в уикипедия:

Произлиза от представата, че бабите, по време на деветините от смъртта на някого, от уважение към мъртвия, за да не обсъждат клюки, приказват по случайни теми, свързани с починалия, като умишлено избягват темата за смъртта. Изразът не е свързан със смъртта, нито с помена за починалия, а се отнася до самия акт на приказване.

Та, не знам празни ли са приказките за хималайските соли или не, но на мен вкусът им ми харесва повече от този на нашата традиционна, трапезна, йодирана сол …. или така си въобразявам.

Напоследък, без да се вманиачавам по темата, се хващам, че с детето се храним доста здравословно. Салатите само със зехтин, хималайски соли и уж по-естествен оцет. Много плодове и почти без месо. Ще каже човек, че се каним да живеем 100 години. Но аз така или иначе си мисля, че една уважаваща себе си дама трябва да живее в добро здраве поне до 100 години. Освен, ако преди това не я бутне някоя кола, де. Възможност, която не бива никога да се забравя и трябва да е причината тя винаги да е с чисто бельо.

Да, признавам, че цитирам Пратчет, но от снощи не мога да се нарадвам на възможността да слушам книгите му в Ютюб в оригинал (може и на телевизора) и ако не разбирам нещо да правя справки в преводите, които съм си свалила на компа.

Това е един чудесен начин да препрочета, т.е. прослушам всички книги от Светът  на диска, ако реша. Хем съм ги позабравила, хем ще ми звучат различно в оригинал така или иначе и ще се накефя отново на всички безумни ситуации и незабравими изрази. От сорта:

„… когато тя кажеше за някого, че има „муха в главата“, със сигурност означаваше, че въпросният някой е на няколко мили отвъд хоризонта на лудостта и състоянието му се влошава.”

или:

„Историите — големи развяващи се панделки от оформено пространство-време — са се размотавали и развивали около Вселената от самия момент на началото. И са еволюирали. Най-слабите са умрели, най-силните са оцелели и чрез преразказването им са натрупали маса… Истории, усукващи се и носещи се сред тъмнината.”

или:

„Човешкото съзнание всъщност не е предвидено да се подмята напред-назад из големите времеви коридори и може да се отклони, както в случая, от пристана си, лутайки се безредно в миналото и бъдещето и чат-пат в настоящето. Старата майка Дисмас беше временно разфокусирана. Това значи, че ако й говориш през август, вероятно ще те чуе към март. Най-добре бе да й се каже нещо сега с надеждата да го схване при следващото си отбиване в настоящето.”

Май „Вещици в чужбина” е една от най-любимите ми, заедно с тези за Тифани Болежкова, заедно с другите за вещиците, и за стражата и  ….. абе ….

Разбира се, няма никакъв проблем и да си ги чета в оригинал, но къде къде по-приятно е да мога хем да отмятам домакинска работа, хем да слушам. Хрумна ми даже днес, че Пратчет е като любим музикален изпълнител, чиито песни можеш да слушаш отново и отново, без да ти омръзват. Защото текстовете му са евъргрийни …. е поне за мен, де, и особено предвид забележителната ми способност да забравям.

 

*Заглавието е с намигване към един известен американски тийнейджърски сериал и модното напоследък съкращаване на имената на сериалите, вероятно с цел да не ти се заповръща от безкрайното им повтаряне, след безкрайното им излъчване. Също така може да се приеме и като съкращение на въпроса :От Де се Взе пък Тази Сега?”




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598883
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031