Прочетен: 3757 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.01.2015 22:05
Детето окончателно и безвъзвратно се превърна в тийнейджър и на моменти ми идва да си посипя главата с пепел и да вия като вълчица …. защото иначе трябва да я напердаша, разбира се, не за друго.
Толкова се надявах този момент да настъпи колкото е възможно по-късно и да е колкото е възможно по-безболезнен. Е, поне не настъпи по-рано от нормалното, но колко безболезнено ще е e друг въпрос.
Аз все си мислех, че в моите тийнейджърски години съм била кротка и спокойна … поне на пръв поглед, но май трябва да си поговоря по-сериозно с мама по този въпрос. Това, че аз не помня никакви особени сътресения, не значи, че тя не помни такива.
А, и мойта не, че е направила нещо кой знае какво (пази Боже да направи нещо!) Даже си повиши оценките в училище и спортува през част от свободното си време. Но беше толкова разкошно, добро и послушно дете, че само като ми се отяде веднъж и лошо ми става.
Изненадвам се от себе си, че не я овиквам по-често, предвид колко повече поводи ми дава от преди. Но очевидно съм способна на свръхразбиране като я гледам такава нервна и докачлива.
Само не знам докъде да се простре свръхразбирането ми. Това, че ми споделя за закачките на момчетата в училище е добре. Повече от добре. Но към днешна дата трябва да намеря начин да я накарам да спре да публикува неглиже снимки в тъпия фейсбук, например.
Селфита по пижама! Как да не я ….
Другата ми любима композиция е да я видя на фотьойла пред телевизора, лаптопа в скута и, а в дясната и ръка таблета. Как да не я ….
А темата за оправяне на леглото или някои други места в апартамента, дето обича да разхвърля, хич и не ми се подхваща. Или пък мръсните чинии ….
Единствената светлинка в тунела ми е братовчедката, дето има дъщеря две години по-голяма от мойта, и която ме успокои по Коледа, че на 16 години е съвсем различно, отколкото на 14. А, дано! Въпреки, че в момента на разговора ни нейната не спря да говори по телефона с гаджето си!
Та какво да се прави? Стискам зъби, старая се да не се нервирам и любезно моля да свърши някоя работа. Таблета, сама и го купих и сега само се надявам да му се насити по-скоро.
Единият от проблемите е, че тъй наречената и най-добра приятелка – БиЕфЕф, или бест френд форевър – е доста глупаво същество, което не се сеща какво друго да прави през свободните си дни освен да спи. А на тийнейджърката не и се излиза с мама, или с местните момчета, които се оказва, че са по-глупави и от приятелката и.
Ех, докато всички бяха деца (тя и по-малките и братовчеди), все можех да измисля нещо и да поиграя с тях или да ги изведа на разходка. Но какво да се прави с тийнейджърите?
Не знам! Знам само, че се опасни, както казва малкият ми племенник, който скоро ще е единственото останало дете в семейството. … Тъжна работа!
Counter Currents: Щатите лъгаха за Афган...
Априлско лято