всяка сутрин
обличам костюм на блондинка
и плувам по течението
на тоя скапан живот
правя се, че не ми пука
за нищо
лъжа и нашите
че съм повече от добре
/лъжа често и себе си/
правя се на мила
пред милото
а на кралица-вълшебница
пред моето малко дете

само вечер
на меката мебел
без да искам
изпускам костюма от поглед
той леко се свлича
на пода
и нежно попива
реките от кръв и от сълзи
течащи
невидими
за чужди очи