Не знам дали Зимата идва, но дъжда тази година не спря. Или поне такова чувство имам. Фактът, че сме на високо ни спаси от потопите, но затова пък блокът, в който живея като че ли построен насред блато. От запад има една езерце, а от изток – огромна локва, която тази година май така и не пресъхна.
Чудя се, след като нямаше лято, дали пък няма да извадим късмет и зима да няма. Но ако трябва да избирам между дъждове и снегове, определено предпочитам снеговете.
Така сме подгизнали от влага, че парното докато работи в коридорите на фирмата се носят вълма от влажен въздух и мирише на мухъл. Сутрин няма сухо място по стените.
Освен че беше влажна, трябва да призная, че бизнес годината беше добра. Аз пак мултитасквах сериозно, но от някой и друг месец вече се пазаря да ми дават малко по-тесен спектър от задачи догодина, защото широкия почна да ми писва. Дразня се малко и да съм слуга на двама господари.
Не, че няма предимства и тази конфигурация и ако бях малко по-хитра можех да заблуждавам първия, че имам много задачи от втория, а втория, че първия ме е пратил някъде и междувременно да си клатя крачетата в офиса. Но уви! Нали съм си глупаче, поемам всяка задача, която ми даде и единия, и другия и само аз си знам как съумявам да ги изпълнявам всички.
Но не се оплаквам. Напротив! Обичам да имам много работа, искам само да не е спешна всичката. Не искам много, нали! И си обичам работата.
Участвам в производството на неща. И в пазарлъците по покупки и продажби. Повече в покупките, че в сферата на продажбите не ми е силата. И по пазарлъците не съм особено, а шефа ориентира напоследък търговията на Изток, което ще рече, че пазарлъците ще са ежедневие.
А аз до неотдавна работех почти изцяло на Западния фронт. И бях добра. Сега не съм сигурна колко ще съм добра на Изток. Но ако не съм, ще трябва да стана. Не е ли чудесно да имаш предизвикателство пред себе си?
След този обзор на климатичния климат и бизнес климата само ще кажа, че съм изключително щастлива, че вече е декември. Аз може още 15-тина дни да съм в Сатурнова дупка официално, но Сатурновата ми дупка през декември няма нищо общо със Сатурновата ми дупка през ноември.
Ноември както обикновено беше отвратителен, но още на 1-ви декември сутринта нещата изглеждаха съвсем различно. Не знам дали си въобразявам всичко това само, но декември си остава най-вълшебния месец в годината за мен.
Някой и друг рожден ден минаха, други скоро ще дойдат а днес, да им е честит празника на именниците, на моряците и на банкерите и на бургазлии! :)
