или как се влиза в Сатурнова дупка със засилване

Денят не обещаваше кой знае какво предвид двата дни на снеговалежи, но започна що-годе нормално, ако не броим десетките изпочупени клони по пътя и студа.

За час-два успях даже да свърша някои от най-належащите задачи, дето си бях поставила за деня и да делегирам някои други. И за малко това да остане единственото свършено за деня, защото по някое време се усетих, че съм почти напълно откъсната от света. Т.е. фирмата беше откъсната от света – нито интернет, нито телефони, нито факсове. Подготвих някое и друго писмо на файл, направих един разговор по личния си телефон и си викам, ей сега е момента да довърша превода на онзи договор, дето виси от по-миналата седмица.

И си превеждах с голям кеф, особено след като цял ден никой не ми се обаждаше и никой не пишеше. Само тишината беше малко подтискаща, щото нямам много музика записана на компа.

Но не съвсем за това ми е думата, а за бравите. На първата буквално се надянах. Ходих да видя новата колежка в стария ми офис и на тръгване, нали съм все бързаща и невнимателна, стиснах бравата със замах точно там, дето някой, няма да казвам кой, я беше закрепил с пирон. И половината пирон се заби в показалеца ми. Ох!

Хайде, преживях го и както споменах денят мина даже в приятна тишина. /С благодарности към Мтел и скоростта им на реагиране на повреди/ И на края му, тръгвайки си в последния момент, както обикновено, се опитах бързо да заключа. Е, заключих и дотам. Няма измъкване на ключа от бравата и туй то. Ни наляво, ни надясно, ни назад. А автобуса ще тръгне всеки момент. Откачих всички останали ключове и зарязах проклетото нещо в бравата. Утре ще му мисля как ще го вадя.

Благополучно се прибрах и реших, че вместо да готвя манджи, по-добре да направя сладкиш с ябълки.И си играх един час да чистя и рендосвам ябълките и да чупя орехи и да режа с ножа ядките. Всичо това с ранен показалец!

Захващам се да бъркам тестото - слагам яйцата, захарта, олиото и тъкмо преди да сложа орехите бъркам с пръста в тестото – това, за което мама все ми се караше като малка, но аз така и не спрях да го правя – и само дето не ми става лошо, защото вместо сладко е .... солено, ама много солено. Защото вместо чаша захар съм сложила чаша сол, разбира се.

Денят ми се превъртя като на лента, после пресметнах дните до рождения ми ден – 55 и сси викам „ясно“ - още не съм в Сатурнова дупка, но явно ще влизам в нея със засилване.

Обаче нали съм си инат – казвам си: ще има сладкиш с ябълки, та каквото ще да става.

И хайде всичко от начало. Все пак орехите бяха още на лице, а и ябълки предвидливо си бях оставила. Този път сложих захар от правилната кутия и работата стана.

Но не искам да мисля какво ме чака до средата на декември, ако такъв ден имам още преди да съм влязла в Сатурновата дупка.