Прочетен: 2867 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 13.09.2014 14:53
Седя си в кухнята и варя компоти и аз се варя, щото кухнята ми е южна, а онзи неизвестен мръсник, дето си е стоварил дървата пред блока ми е блокирал напълно пътя към заветното огнище.
Знам, знам, че варенето на компоти пред блока е достойно за подигравки, дълбоко еснафско и лишено от всякаква изтънченост, но и детето много ги обича, и аз ги обичам и вече съм доста голяма да чакам на мама да извършва тази презряна от интелектуалците дейност.
И докато си варя компоти се хващам, че ме е страх да си пусна телевизора и да се обадя по телефона, защото през последните дни от всички медии върху ми се излива някаква невероятна помия, а някои от личните ми контакти са толкова негативни и отчаяни, че като ги слушам имам чувството, че навлизам в някакъв чужд Ад и поради присъщата ми емпатия се чувствам в Ада и аз.
Е, затова съм склонна да ограничавам контактите си до абсолютния минимум. Да ме прощава Господ, но нямам сили да вървя из чужди Адове или да се боря с чужди вятърни мелници.
Имала съм достатъчно собствени и по един или друг начин съм се справила с тях ….. сама.
А някои от хората, които видях тези дни по телевизията - изпитвам някакъв ужас от мисълта изобщо да се приближа до такъв човек. Викове, омраза, агресивност към нещо, което не можеш дори ясно да формулираш като проблем, камо ли да защитиш аргументирано като позиция. Имам чувството, че едни и същи клишета се носят в пространството от години и години и само чакат да се появи някоя празна глава, та да пуснат корени в нея и да намерят шумен израз по площади и събрания, а ако може и в медиите. После да се възпроизведат, разбира се.
А празни глави се намират и ме е страх, че все повече и повече ще се намират. Защото за да не е празна главата на човек, той трябва да се е научил да мисли сам. А тази толкова проста и същевременно толкова сложна дейност мисленето е презряна от някои хора толкова, колкото варенето на компоти от други.
Много отдавна ежедневно задаваният въпрос: „Как си? Какво правиш?” трябваше да се замени с „Какво мислиш?” Представете си само, ако хората бяха откровени в отговорите си!
Ето, аз например в момента варя компоти, но не това е същественото, същественото е какво си мисля.
Не, че мисленето ми ще роди нещо кой знае колко съществено за момента. Но нали упражненията са важни, ако искаш да постигнеш нещо. Как ще ми дойде някоя велика идея утре, ако не съм мислила днес? И представете си, ако всички хора се опитваха да мислят и да търсят решения на проблемите, вместо да подскачат агресивно и да крещят по площадите.
