Чета един текст за политическата и икономическата свобода и си мисля за мойта лична свобода. Не само защото тя е неразривно свързана с политическата и икономическа свобода, които няма как да съществуват без нея, а и защото е основна радост и проблем на съществуването ми сега и винаги.

Не, че аз лично съм имала някакъв кой знае какъв проблем с усещането си за свобода. От как се помня се чувствам свободна. Само че това чувство винаги се е проектирало като основен проблем в отношенията ми с другите. И по-точно в отношенията ми с мъжете.

Дотолкова основен проблем, че в крайна сметка никога не съм имала и не мисля, че ще имам нормални, човешки според моите разбирания, отношения с мъж. Отношения, които включват така наречената „любов“. Защото в повечето случаи се оказва, че „любовта“ е несъвместима със свободата,  въпреки собствените ми разбирания, че трябва да е точно обратното.

И говоря всичко това не само от позицията на човек, на който му липсва свобода в любовта, а и от позицията на човек, който е губил „любовта“, заради прекалена свобода. Не защото даването на свобода само по себе си е било погрешно, а защото човек може и да не понесе адекватно свободата, която му се дава. Може да зоупотреби, да забрави, да приеме за даденост и оставен на свобода да се хлъзне по плоскостта на собствената си деструктивна психика ....

Само да предупредя, че нямам никакво намерение да се оплаквам. Пиша това по-скоро като наблюдение и разсъждение. Не се оплаквам в никакъв случай и още по-малко от липса на нещо, камо ли пък  любов. Ако щях да се оплаквам през последните години щях да се оплаквам повече от прекалена любов, отколкото от каквото и да било друго.

Но, думата ми беше за свободата, която се оказа несъвместима с прекалената любов, а за мен е необходимо и задължително условие за нормалното ми съществуване.

Факт е, че още в крехката ми младост съм се отказвала от любовта в полза на свободата, предвид че тогава Любовта беше от огромно значения за съществуването ми. Явно свободата е била от още по-голямо значение. Така и досега. Ще се откажа от любовта, но няма да се откажа от свободата си, защото дълбокото ми разбиране е че любов, която не разбира и не включва свободата не си струва.

Явно страха, несигурността и алчността са дълбоко вкоренени демони в душата на българина и за него е много, много по-разбираема ако не диктатурата на пролетарията, то диктатурата на пратриарха вкъщи, отколкото принципите на свободното съществуване, включващо взаимно доверие, и отговорност, и разбиране и от там истинска любов.

Защото демоните трябва да ги пребориш или приемеш, а борбата и приемането изисква духовно усилие, което не всеки е склонен да положи. Полагаме усилия най-чество едва щом загубим всичко, ако не се откажем от всичко. А в нормални условия, ако ежедневното ни съществуване дава минималната необходима храна за егото, не си мърдаме пръста да влезем малко по-дълбоко в разбиранията си за живота и свободата и изобщо нещата, които ни карат да се чувстваме истински щастливи. То и затова сме една от най-нещастните нации на земята. Защото и щастието изисква усилие, които ни мързи да положим.

А пък истинско щастие, без усещането за свобода – свобода да избираш пътя си, свобода да бъдеш себе си, свобода да обичаш, без да искаш нещо в замяна - няма. Всичко останало е крехки и кратки моменти на доволство, които изчезват в мига, в който егото ти се почувства застрашено .... от Бог знае какво.

Изобщо не разбирам защо хората толкова се страхуват от свободата. Струва ми се, че е страх от нещо, което никога не си виждал и затова не разбираш. Страх от взимането на решения, страх от хаоса. Защото е безкрайно по-лесно някой друг да ти казва какво да правиш и ти само да вървиш по утъпкани пътеки. Или пък да предлагаш собствените си утъпкани пътеки на другите. Защото ти знаеш най-добре?!

Защото ужасно странно ми е когато хора, които иначе сякаш ценят собствената си свобода, не могат да оценят свободата, необходима на другия. Това направо ме втрещава  .....

Кръстоносния поход на Свободата не е вид политическа система, той е част от нравствената устойчивост на нацията ни и бидейки българи, ние винаги ще бъдем духом свободни.

Всеки вижда съ-братята си българи от собствената си камбанария. За мен Българинът е...

http://wonder.blog.bg/izkustvo/2008/12/25/bylgari.269885

а аз съм съгласна, че това е едно от лицата им :)

"Всичко българско и родно люба, тача и милея".
Останаха малко блогове, в които влизам с удоволствие като в твоя... остров.

Свободата е оставяне, оставяне на всеки да прави сам своите оценки, избори и решения, конституирайки се по този начин като Личност. Доколото всичко това обаче изисква усилия, мнозина предпочитат по-лекия вариант: друг да мисли заради тях, друг да взема решения, друг да им решава проблемите, да ги ,,оправя''... За такива хора свободата не е благо, не е и ценност, а бреме. И за по-лесно, тичкат, примерно, до Анкара, Москва, Вашингтон, Берлин, за да им кажат какво да правят.
Колкото до любовта, лишената от свобода любов се превръща едновременно в болезнено робство и ужасяваща тирания.