Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2014 15:32 - "Любов" или "Дворецът на бълхите"
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4122 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Първата книга на Елиф Шафак, която прочетох беше „Дворецът на бълхите“. Като я взимах от библиотеката, библиотекарката ми каза, че това не била „от най-добрите и книги“. Аз като някой ми каже така много се нервирам и моментално се настройвам на противоположното, т.е. че книгата сигурно е добра.

Първите страници  ми тръгнаха малко трудно и аз аха да се съглася с библиотекарката (нищо, че не бях чела още друго), когато книгата постепенно ме увлече и взе да ми става все по-интересна и по-интересна. Дочетох я с голямо удоволствие. Някои от образите в нея ще ми останат в съзнанието за дълго, а един от главните герои – боклукът, няма да забравя никога, заедно с описанието на пъстроцветния, шумен, мръсен, но изпълнен с живот Истанбул.

И, разбира се, след като това не било най-добрата и книга, реших, че трябва да прочета най-популярната, демек предполагаемо „най-добрата“ – „Любов“. Даже взех та си я купих, защото нямаше какво да правя миналия уикенд.

Както и подозирах, „Любов“ далеч не е по-добра от „Дворецът на бълхите“.

 Не казвам, че е лоша книга става горе-долу, особено, ако искаш да научиш нещо за суфизма, но в сравнение с „Дворецът на бълхите“ не е абсолютно нищо особено като литература.

И в двете книги има един и същ подход на разказване – от гледната точка на различни герои – някои главни, някои второстепенни и това е интересен подход, а предполагам и труден за постигане. Защото да влезеш в кожата на един герой, да изградиш един правдоподобен характер е едно, но да можеш да влезеш правдоподобно в кожата на десетки хора, да представиш различна гледна точка за едно и също събитие си е майсторство.

Та, не казвам, че Елиф Шафак не е майстор на словото, майстор е, и именно по тази причина е още по-разочароващо да видиш нещо, което не ти се връзва. „Любов“ според мен има един огромен проблем и той е историята на Ела и Азис. Е, тази история на мен не ми се връзва изобщо, ама изобщо. Звучи ми лигаво, неправдоподобно и е абсолютно клише.

Нито ми се вярва, че на 40 години някоя жена ще направи кардинален завой в разбиранията си, усещанията си и от там в начина си на живот – не, че сигурно не се случва, но е изключително рядко и е подковано с подходяща предистория – нито пък, че един истински свободен дух, авантюрист, суфи ще вземе да се влюби чрез писма в една средностатистическа американска домакия. Това пък е някакъв тотален абсурд.

Рядко ме е подразвало така нещо в историята, която ми разказва някой писател ... обикновено лесно се връзвам.

С две думи, в „Любов“ Елиф Шафак можеше да остави само историята на Руми и Шамс от Табриз. Виж, тази история не ме интересува колко правдоподобно звучи, не мога да преценя по никакъв начин, защото нито познавам времето, нито средата, в която се развива. Обаче тази история е приказка за любовта, на която се вързах. Даже, ако трябва да съм честна прословутите 40 правила за любовта ги четох под диагонал, защото в правила не вярвам, но останалата част от историята е хубава и е хубаво написана.

Интерпретирам за себе си тази история не като търсене на човек, с който да сравниш колко са ви големи чашите изпълнени с любов към всевишния, колкото като търсене на човек, с който да сравниш разбирането си за живота, което колкото по-дълбоко е, толкова по-радостно е и в крайна сметка е любов .... но нека не към всевишния, а просто към ... живота ... :)

 




Гласувай:
6
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4333377
Постинги: 1751
Коментари: 12602
Гласове: 38900
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031