Прочетен: 2729 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.08.2014 09:14
Пътуването към морето обещаваше да е безпроблемно, след като хванах първия автобус за София и после се придвижих светкавично до Централна автогара и успях да си купя билет за експреса за Бургас. Но безпроблемието свърши дотам, защото се наложи да чакам Юнион Ивкони да намерят автобус за редовната автобусна линия София-Бургас в 08:01 цели 40 минути. Егати фирмата, егати експреса! Служителката се оправда с изказвването, че така било всеки ден. Егати оправданието!
Нейсе, дойде някакъв автобус, който не беше на Юнион Ивкони и аз се оказах на мястото до възрастен мъж, с вид на българин живеещ в чужбина. Такъв си и беше, но противно на очакванията ми за българите, живеещи в чужбина се оказа голям приказливец. После разбрах защо.
Човекът ми разказа едва ли не цялото си житие-битие, включително защо и как е отишъл да живее в Америка и звучеше като интелигентен човек, ако не броим бърборенето и факта, че между другото ми спомена, че е евангелист. А този факт изобщо не е между другото, защото се личи, че той изцяло определя животът му, включително заминаването за Америка.
Признавам си, че не се опита да ме зарибява за вярата си, (тази мода май е останала в 90-те) въпреки че стана въпрос и за нея. Аз се направих на широко скроен човек и задавах умерено количество въпроси и за вярата и за другото. Но през повечето време слушах, а и мисля, че той от това имаше нужда. Някак не вярвам да е имал някакъв друг искрен интерес и силно се съмнявам, че ще се сети някога повече за мен.
Приказливостта си оправда с това, че така по-бързо минавало времето и не, че не беше прав донякъде, но истината е, и че ме натоварваше.
Отгоре на всичко зад нас на седалката имаше един истински американец, който на свой ред беше затънал в приказки с някакво българче, което с удооволствие практикуваше английския си.
Интересното при американеца беше, че караше момичето да играят на някаква психологическа игра, в която тя трябваше да напряга въображението си до краен предел да измисля някакви супернеочаквани ситуации. Признавам, това звучеше интересно, но самият американец звучеше като изключително неспокойна душа, която не спира и за миг работата на мозъка си и непрекъснато иска да му подхвърля някакви предизвикателства – или поне така ми се стори от частите от разговора, които успях да подслушам.
Та ми се стори за сетен път – не, че и познавам много американци, де, ама имам все някакви впечатления – че има някаква нервност в американците, може би причинена от забързания начин на живот в големите градове и от стреса, на който са подложени. Нервност, която ги кара непрекъснато да правят нещо, но в същото време да не са чак токова дълбоко навътре в това, което правят. Някаква трескавост, неспокойствие, което те самите не могат да определят от къде идва и не знаят как да се отърват от него, ако изобщо го осъзнават. На повърхностно ниво, винаги можем да кажем, че ги интересува най-вече правенето на пари и това е причината, но дали е така?
Или всичко е действителност толкова просто – от дейности по правенето на пари не им остава време и възможност да мислят за други неща, а парите не могат да запълнят всичко.
Говорихме си с евангелиста за американските мъже и жени, за това, че вече нямало мъже и за това, че има много жени, които не работят и това е напълно нормално за тях и за другите. Той ми разказа и за един номер, които въртяли американките на американците все по-често напоследък – каза, че раждали деца на няколко различни мъже, които зарязвали нарочно и после живеели от парите, които тези мъже били длъжни да им дават за издръжка на децата. И изобщо не им пукало.
Не знам дали наистина е точно така или това са евангелистки легенди, с които порицават разпуснатия начин на живот на американците. И не знам дали да му се смея на евангелиста за чистата вяра или да му завидя за нея, защото той има отговори на всичките си въпроси.
Само да не беше толкова бъбрив ....
Уволнението трябва да се полее с бира
Новата Световна Религия - част 1-ва
Чудя се, като стана дума за твоя бъбривец, дали това му е било по природа или си е наваксвал липсата на диалог в Америка - нали знаеш, когато някой дълго е мълчал и изведнъш наваксва липсата на диалог и говорене с въпросното непрестанно бърборене.
Е, че те е натоварил е ясно, но дано поне да е успял да ти ,,изяде'' времето до дългоочакваната спирка.
Колкото до хората с готови отговори на всички въпроси - наистина са си за завиждане.
А моя събеседник бърбори над 4 часа. В края на пътя трябваше да го помоля да млъкне, за да поспя уж и той учтиво млъкна, но докато аз се опитвах да подремна си игра на игра на телефона!!!??? Можеш ли да си представиш?
Абе, човек, не можеш ли да се спреш и да не правиш нищо за миг? Сега разбирам донякъде защо у тях е популярен толкова будизма, йогите и медитациите. Наистина имат нужда от тези неща.
Аз иначе нямах нищо против бърборенето му (може би само малко продължителността), защото не искам да изпускам възможност да опозная малко друг човек, да разбере начина му на живот и на мислене. Изключително интересно ми е даже. А този екземпляр беше готов да се разкрие до много голяма степен пред напълно непоозната. Как да изпуснеш такава възможност? :)
И последно мога да ти кажа, че едва ли е наваксвал липса на диалог, защото той не беше обикновен евангелист, а проповедник (сега като се замислям, не знам дали всички от тях не са проповедници малко или много), така че приказливостта му беше направо професионална. :)
