За втори ден се промъкваме неканени в почивната станция на края на селото и аз се хващам, че ужасно се притеснявам някой да не ме задърпа и да ме попита какво правя там.
Виж, детето няма никакви такива притеснения и засега учудващото е, че никой нищо не ни пита, а и не виждам табели, че е забранено влизането на външни лица. Това, разбира се, не значи, че няма, но се надявам да послужи като оправдание, ако някой ме задърпа.
На мен нищо ми няма и на плажа в селото, но сме дошли тук най-вече, заради детето, а то иска компания, а компанията ни е в почивната станция. А пък почивната станция има чудесен басейн, на който си седя сега и си пиша.
Не, че вчера не заявих най-отговорно, че да си дошъл на море и да се къпеш в басейн е чисто извращение. Обаче нощес валя и днес цял ден е облачно, та басейна е по-добър вариант от морето. Сутринта бяхме на плажа, но имаше червен флаг, водата беше доста мръсна и пясъка беше черен и мокър.
....
тук писането ми от шлезонга прекъсва, поради дъжда, който съвсем не неочаквано започва да вали и се налага да прибера лаптопа. Дъждът спира бързо, но достатъчно е намокрил и е охладил терена, та няма как да се върнем край басейна.
И затова играем на игри, които ние с детето предвидливо сме взели за такива случаи.
Изобщо, въпреки че още на третия ден от почивката ни вали, сме особено очаровани от Сарафово. Въпреки че и тук е застроено доста и има доста руснаци, на плажа има достатъчно място за всички, което през последните години е май рядкост по черноморските ни курорти. При това е средата на активния сезон.
И квартирата ни е добра - на крачка от плажа, мили собственици, има Wi Fi и най-важното, терасата гледа към морето.
Беше истинско удоволствие да отметна и малко работа от терасата, гледаща към морето. Хем си почивам, хем работата не изостава. Какво му трябва повече на човек?
А, взела съм си и три книжки, но с тези деца наоколо не съм сигурна дали ще успея да ги прочета. Виж, идеята да си сваля дискографията на Sonata Arctica беше особено сполучлива. Догато пишех днес край басейна, под сивите облаци, си бях пуснала тазгодишният им албум и усещането беше велико.
От последните 4-5 години, ако не и доста повече, за пръв път си пожелавам да дойда на мястото на таазгодишната ваканция и друг път. Миналата година се зарекох да не стъпвам повече в Турция, а за Гърция не съм го казала, но превид ограничените средства, с които разполагам обикновено – едва ли.
И тъй като тези дни срещнах разни случайни хора, с които водих случайни раазговори, та си припомних пак различните места, на които съм била, в духа на последната книга, която чета, а тя се казва „Дегустация на Индия“, и в духа на будистките учения за прераждането, ето кои са отново и оново страните, които чувствам близки, страните, които са ме впечатлили най-много и май-много се чувствам като у дома си: Русия, Англия и Индия, по хронологичен ред на посещенията ми. Не, че Гърция и Унгария, например, не ми харесаха – харесаха ми, но не ги почувствах близки.
Та, или теорията за преражданията е вярна и з съм била и друг път в тези страни, или те имат някаква особена аура, която усещам и импонира на моята. И от една страна е мястото, а от друга – хората. Хората ме впечатлиха повече в Русия и Индия – обикновените хора, от непосредствения контакт с тях. Докато в Англия ме впечатляват повече творци, които познавам само от произведенията им и организацията на държавата. Защото колкото и смпатични да са ми руснаците и индийците, с тяхното спокойствие и детска душевност, не съм сигурна, че бих искала да живея в държавите им. Е, забавното е, че не съм сигурна дали бих искала да живея с англичани, но със сигурност бих живяла с удоволствие в държавата им .... поне за известно време.
Та не знам защо се получава това разминаване между устройството на държавата и народа, който я населява, но може би и това е една от причините да не се махна от нашата държава. Знам, че има безброй по-удобни места за живот, по-устроени, по-чисти и организирани, но може би винаги съм се страхувала от празнотата. Празнотата на живеещите там и празнотата на моя евентуален живот там. Тук се чувствам някак по-пълна и по-себе си. На друго място нямаше да съм толкова аз, колкото съм сега и имам чувството, че по някакъв начин нямаше да съм толкова свободна, колкото съм сега.
А, това е сериозен аргумент ...
Търгашите и тарикатите ала 'комшията да ...
Baijiahao: Указът на Путин накара силите...
Сложно и трудно е, но пък хубавато е, че ние сами правим себе си, че всичко е в нашите ръце.