Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2014 22:47 - Неочаквана ваканция на Черно море
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2179 Коментари: 2 Гласове:
4



За втори ден се промъкваме неканени в почивната станция на края на селото и аз се хващам, че ужасно се притеснявам някой да не ме задърпа и да ме попита какво правя там.

Виж, детето няма никакви такива притеснения и засега учудващото е, че никой нищо не ни пита, а и не виждам табели, че е забранено влизането на външни лица. Това, разбира се, не значи, че няма, но се надявам да послужи като оправдание, ако някой ме задърпа.

На мен нищо ми няма и на плажа в селото, но сме дошли тук най-вече, заради детето, а то иска компания, а компанията ни е в почивната станция. А пък почивната станция има чудесен басейн, на който си седя сега и си пиша.

Не, че вчера не заявих най-отговорно, че да си дошъл на море и да се къпеш в басейн е чисто извращение. Обаче нощес валя и днес цял ден е облачно, та басейна е по-добър вариант от морето. Сутринта бяхме на плажа, но имаше червен флаг, водата беше доста мръсна и пясъка беше черен и мокър.

....

тук писането ми от шлезонга прекъсва, поради дъжда, който съвсем не неочаквано започва да вали и се налага да прибера лаптопа. Дъждът спира бързо, но достатъчно е намокрил и е охладил терена, та няма как да се върнем край басейна.

И затова играем на игри, които ние с детето предвидливо сме взели за такива случаи.

Изобщо, въпреки че още на третия ден от почивката ни вали, сме особено очаровани от Сарафово. Въпреки че и тук е застроено доста и има доста руснаци, на плажа има достатъчно място за всички, което през последните години е май рядкост по черноморските ни курорти. При това е средата на активния сезон.

И квартирата ни е добра - на крачка от плажа, мили собственици, има Wi Fi и най-важното, терасата гледа към морето.

Беше истинско удоволствие да отметна и малко работа от терасата, гледаща към морето. Хем си почивам, хем работата не изостава. Какво му трябва повече на човек?

А, взела съм си и три книжки, но с тези деца наоколо не съм сигурна дали ще успея да ги прочета. Виж, идеята да си сваля дискографията на Sonata Arctica беше особено сполучлива. Догато пишех днес край басейна, под сивите облаци, си бях пуснала тазгодишният им албум и усещането беше велико.

От последните 4-5 години, ако не и доста повече, за пръв път си пожелавам да дойда на мястото на таазгодишната ваканция и друг път. Миналата година се зарекох да не стъпвам повече в Турция, а за Гърция не съм го казала, но превид ограничените средства, с които разполагам обикновено – едва ли.

И тъй като тези дни срещнах разни случайни хора, с които водих случайни раазговори, та си припомних пак различните места, на които съм била, в духа на последната книга, която чета, а тя се казва „Дегустация на Индия“, и в духа на будистките учения за прераждането, ето кои са отново и оново страните, които чувствам близки, страните, които са ме впечатлили най-много и май-много се чувствам като у дома си: Русия, Англия и Индия, по хронологичен ред на посещенията ми. Не, че Гърция и Унгария, например, не ми харесаха – харесаха ми, но не ги почувствах близки.

Та, или теорията за преражданията е вярна и з съм била и друг път в тези страни, или те имат някаква особена аура, която усещам и импонира на моята. И от една страна е мястото, а от друга – хората. Хората ме впечатлиха повече в Русия и Индия – обикновените хора, от непосредствения контакт с тях. Докато в Англия ме впечатляват повече творци, които познавам само от произведенията им и организацията на държавата. Защото колкото и смпатични да са ми руснаците и индийците, с тяхното спокойствие и детска душевност, не съм сигурна, че бих искала да живея в държавите им. Е, забавното е, че не съм сигурна дали бих искала да живея с англичани, но със сигурност бих живяла с удоволствие в държавата им .... поне за известно време.

Та не знам защо се получава това разминаване между устройството на държавата и народа, който я населява, но може би и това е една от причините да не се махна от нашата държава. Знам, че има безброй по-удобни места за живот, по-устроени, по-чисти и организирани, но може би винаги съм се страхувала от празнотата. Празнотата на живеещите там и празнотата на моя евентуален живот там. Тук се чувствам някак по-пълна и по-себе си. На друго място нямаше да съм толкова аз, колкото съм сега и имам чувството, че по някакъв начин нямаше да съм толкова свободна, колкото съм сега.

А, това е сериозен аргумент ...

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lion1234 - Пак си разчепкала сложен,
06.08.2014 11:20
многопластов казус - аргументите ,,за'' и ,,против'' емиграцията. Без съмнение, страхът от загуба на идентичността си е твърде сериозен аргумент против емиграцията и евентуалното устройване далеч от дома. Ако приемем, че идентичността, личната ни екзистенция във всекидневието се оформя от семейството, дома, работата, социалните контакти и личното ни битие/ хобита, приятни занимания и пр./, то действително при евентуална емиграция дистанцията ни от първите четири компонента - семейство, дом, работа и социални контакти сериозно би разклатила усешането ни за идентичност и би усилила, от друга страна, усещането за празнотата, за която говориш. Случва се да случиш/ сори за тавтологията!/ на любимата и желана от теб работа в чужбина и тогава чувството за професионална реализация до голяма степен притъпява, но не заличава изцяло усещането за ,,немясто'' и ,,празнота''. И тук вече е въпрос на личен избор готов ли си да приемеш споменатите по-горе неизбежни негативи на емиграцията или не. За един авантюристичен дух изборът е ясен, по-трудно е за уседналия, консервативен дух. Най-сигурен е пък изборът на оня, за когото статуквото се явява опасност както за собственото му оцеляване, така и за това на семейството му/ моят случай, напр./. Тогава щещ не щеш скачаш в...неизвестното. Заслужава внимание и т.нар. ,,духовна'' емиграция, когато си у дома, водиш що-годе сносен като всекидневие живот, но заобиколен от хаоса и безпорядъка на парадържавата, както и от угриженото битие на околните, те обзема същото онова чувство за ,,празнота'' и безсмислие на съществуващото тук, ,,у дома'' и съзнанието ти неволно те пренася в онези ,,чисти'' и ,,подредени'' места, за които говориш.
Сложно и трудно е, но пък хубавато е, че ние сами правим себе си, че всичко е в нашите ръце.
цитирай
2. sunflower - Емиграцията
06.08.2014 13:32
тази тема ме вълнува, защото въпреки по принцип авантюристичния ми дух - впускала съм се в множество разнородни авантюри с по-голям или доста по-малък успех, все се чудя как така не се махнах от тая държава. Защото въпреки празнотата, за която говоря и за която и ти споменаваш, че човек може да чувства и "у дома си" аз мога да вирея навсякъде и даже е много възможно да бях виряла много по-добре някъде на запад.Та въпросът който си задавам за себе си е: дали не останах от някаква инертност и страх или все пак нещо дълбоко вътре у мен има нужда да е на родна почва? Не знам дали някога ще си отговоря на този въпрос ...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598389
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031