Все по-малко възможности имам да се спра, да спра времето и да запиша мига на хартия или в блога. Всичко се върти на бесни обороти и от една страна е хубаво, но от друга ... си мисля, че след време като се обърна назад ще виждам само размазани петна.
Не, че и сега голями парчета от миналото ми не са размазани петна, но като съм нарисувала тук там някоя картина от ежедневието, все се надявам да дойде време да седна и ги прочета и да си спомня :)
Освен с бесни обороти ежедневието ми напоследък се характеризира с прилично ниво на състоянието на щастие. Това вероятно е другата причина да не намирам за необходимо да пиша. Нещата изглеждат наред и няма нужда да се анализират, категоризират и да се излиза от някакви кой знае какви проблеми.
А ме е и малко страх да си казвам, че съм щастлива, вероятно от някакво остатъчно суеверие, че ще разваля работата.
Иначе последните два дни бях на село и водих наблюдения върху селския начин и обороти на живот и върху разтегливото понятие време при тамошните условия.
Не, че за някои хора оборотите на живота в града са различни. Защото оборотите зависят не само от мястото - географско, инфраструктурно, а и от годините и най-вече характера на живеещия.
Ето, аз живея на високи обороти винаги и особено напоследък, защото съм в най-продуктивния период от живота си. Догато има хора, които и в най-продуктивния период на живота си, ще станат бавно, ще си сипят една чаша кафе, за да се събуждат половин час, след това бавно ще вземат една папка с документи, половин час ще четат, за да се запознаят с проблема и ще проведат пет консултации със специалисти, докато вземат коректното решение и след това пет дни ще организират изпълнението ... за нещо, което аз джаста праста за половин час с бързи действия ще гледам да съм решила, нищо че в бързането може да съм сбъркала малко.
А на село, само като гледам как бавно, с клатушкаща се походка (е, то е и от възрастта, де) се придвижва някой от едно масто на друго и междувременно на две места спира да си бъбри с някой селски за щяло и нещяло и цялата процедура му отнема около час от живота му, ме хващат нервичките. Но пък е прекрасен начин на живот за пенсионерите, които имат време в излишък, предполагам.

Но, всички ще остареем,  ... както се казваше в една реклама :)