Още един Апокалипсис дойде и отмина, а мивката е пълна с чаши и чинии и днес пак ще трябва да се готви и чисти.

Любимата ми апокалиптична линия продължава. Всеки ден е от лош по-лош, работата е скучна и скапана, хората са тъпи, а началниците, управляващите и политиците изобщо за зли, безмозъчни и безкрупулни манипулатори, чиято единствена цел е да ни издоят и смачкат в калта.

Много е възможно хората да ги мислят и говорят тези неща ей така, без искрено да се притесняват и травматизират, колкото да има какво приемливо да говорят в средата, в която живеят, но аз не мога така.

Никога не съм разбирала нуждата да се говорят празни приказки – чесането на езика, заради самото чесане на езика. В моя случай и най-баналните фрази, са изпълнени макар и с банално, но все пак съдържание. Като кажа „Добър ден”, наистина имам предвид, че се надявам да е добър деня. Като по питам някого „Как си?”, наистина ми е интересно този човек добре ли се чувства днес. А когато слушам някого да разказва за проблемите си, го слушам с нагласата да разбера проблема и да помисля има ли нещо което аз мога да направя, за да помогна.

Не знам защо правя така – не е нарочно, мисля, че така съм устроена, колкото и непрактично или направо откачено да звучи.

И вероятно можете да се досетите, че има много малко неща които аз лично мога да направя, за да разреша проблемите на някого. Много малко неща, които изобщо могат да се направят. Защото проблемите, в по-голямата си част, си ги измисляме самите ние …. и съответно можем да ги решим самите ние. Или по-точно да сменим малко нагласата си, разбиранията си за това, което наистина е проблем и това, което не е и служи само за чесане на езика.

Защото живеем в 21-ви век и почти всеки от нас има жилище с отопление и топла вода, телевизор, телефон, компютър и лека кола. Ако можехме небрежно да споменем това пред някой, който е живял преди 100-тина години в България, той щеше да си помисли, че живеем в Рая. Да не говорим за още по—далечното минало. Да не говорим, ако става въпрос за жена. Да не говорим, че и днес има жени, които живеят в общества, в които нямат никакви права.

Затова някои хора казват, че ключовата дума за щастието е „Благодарност”. Даже не съм сигурна, че е необходима съзнателна благодарност. Аз например не се сещам всяка сутрин да благодаря. Но всяка сутрин се чувствам щастлива от това, че съм жива и че отивам да свърша малко полезна работа. Чувствам се щастлива, от това че работя, от това че умея да свърша добре работата, която имам  да свърша.

Чувствам се щастлива и вкъщи – да помързелувам пред компютъра или да поизчистя апартамента. Моят апартамент – моят храм и моята крепост. Моето убежище от света и място за радост.

Не казвам, че много хора нямат истински проблеми. Но истинските проблеми искат истински решения – сядане, мислене, може и малко обсъждания, начертаване на план за решение и следване на плана до пълен успех. Не просто приказки и още по-малко въртене в омагьосания кръг на апокалиптични сценарии. Да, може би всичко един ден ще се скапе, но ако се замислиш през какво е минало човечеството и все пак е оцеляло, въпреки всички псевдо и истински апокалипсиси и апокалиптични сценарии. Не е ли чудо? Как го постигаме напук на всичко?