Новата година започна добре. Дотолкова добре, че заподозрях, че няма как да продължи дълго това „добре” и веднага се оказах права.
Не казвам, че съм някаква голяма ясновидка, просто нещата от живота ако не се въртят в омагьосан кръг, се въртят по леко възходяща, или леко низходяща спирала и неминуемо минаваме, ако не през едни абсолютно същи, то през едни много подобни на други ситуации … непрекъснато.
Отгоре на всичкото гореспоменатите „ситуации” далеч не са безкраен брой, ами също са … едни и същи. Или ако се опитаме да сме малко по-точни и се опрем на древните египтяни, а защо не древните атланти, броя може да се сведе до 22.
Не, че не може да се сведе и до две – тъжно, весело, тъжно, весело и т.н., ама хайде да не опростяваме уравнението чак толкова.
Днес беше от тъжните дни. И двете с хлапето плакахме. Тя заради уравненията на математиката, а аз заради уравненията на любовта. Знам, че колкото глупаво беше тя да плаче за математиката, толкова глупаво беше и аз да плача за любовта, ама ….. какво да направи човек по отношение на глупавите си емоции ….. освен да ги изрази от време на време.
Е, има и теории срещу това. Даже и аз днес съжалявах за сетен път за изразяването на някои от емоциите си, но контратеорията ми е, че няма никакъв смисъл да ставаме безчувстени богове, докато сме все още живи човеци.
А възможно е и да ме е хванала следпразничната депресия. Две седмици почивка очевидно не ми се отразяват добре. Утре ще отида на работа с огромно удоволствие. През последните дни установих категорично, че ако мине ден, в който имам чувството, че не съм свършила нищо полезно, ми е гадно.
Днешният ден не беше съвсем такъв, защото цял час решавахме задачи по математика, за огромно неудоволствие на невръстната тийнеджърка и за голямо мое успокоение. Не, че тя започна да решава задачите без грешки, но след като започнах да се занимавам с нея, отбеляза някакъв напредък. Което за сетен път идва да докаже факта, че няма тъпи деца, има лоши или липсващи преподаватели. То и аз съм от лошите, но тези дни поне не липсвам.
Защото има и дни в които липсвам – известно в уравнението на любовта, което ме кара често да се съмнявам в решението му.
/Простете неразбираемото изречение, но аз си го разбирам./
А що се отнася за 2014 и тъжните и весели дни в нея – днес си направих експеримента да наредя едни карти (4 на брой), за да видя каква ще е годината в тъжен ден, след като бях направила същото преди няколко дни във весел ден. Искаше ми се да видя дали моето собствено настроение влияе на това, което показват картите.
Интересното е, че 2 от четирите карти, които се появиха предишния път се появиха и сега. Едната от които беше и на същото място – миналото. Резултатът беше добър и в двата случая. А втората карта, която се повтаряше, в първият случай беше на мястото, което показваше какво да се прави, а сега беше в настоящето. Т.е. в момента правя това, което картите ми бяха подсказали да правя преди два дни. Хаха, не е ли смешно? И има известна истина отгоре на всичко!
Но, както и да е! Повтарям това, което казах по-горе – не искам да се правя на ясновидка. По би ми харесало да съм веща в занаята и да използвам главознанието. :)
