„От света, но извън него” …. е мисълта, която ми се върти в главата под душа, но дори и Гугъл не може да каже от къде се е появила. Възможно е да е само част от някаква мисъл или духовно прозрение, попадало пред очите ми или чуто от някой. Не по-малко възможно е и да е нещо чуто и перифразирано от мен самата. Едно е сигурно. Старо е. Не знам колко точно, но това определено е мисъл, която ми се върти често из главата, от много отдавна.

Може би, тя дори е мисъл, която вкратце описва мен и собствения ми начин на живот.

Защото както е напълно ясно, че съм от този свят (нищо, че дори собствения ми баща е имал съмнения по този въпрос), така винаги е било ясно и, че не съм съвсем в него …. или поне не през цялото време. Не, че това е кой знае какво! Наред с откровено лудите, в този свят винаги е имало от другите луди … полулудите или прикрито лудите, които живеят в свои собствени светове и само от време на време минават през … общия.

То, ако ме питаш мен, тези луди правят света нормален …. ама това между другото.

Като стана дума за общия, едно от нещата, които винаги са ме дразнели в него е, че когато нещо страхотно се случва някъде, то аз винаги съм другаде или в друго време. Като всяко правило, и това, разбира се, има своите изключения, случвало се е на няколко пъти да съм в центъра на най-страхотния купон, който се вихри в този момент на земята, но това е само колкото да докаже правилото. Много, много по-често имам чувството, че там някъде, някакви страхотни хора са се събрали и си говорят за най-страхотните и интересни неща на света, слушат прекрасна музика и коментират най-великите книги написани някога, като в същото време главите им раждат напълно нови и разкошни идеи .... и е смях, и велика радост …. а мен ме няма там.

Е, напълно наясно съм, че е много по-вероятно точно в този момент или никой да не се е събрал никъде или там, дето са се събрали някакви хора да гърми люта чалга и да мирише на кюфтета, но някак си не мога да се отърва от мисълта че изпускам нещо важно.

Всъщност това усещане беше много по-силно навремето. В момента съм постигнала едно състояние, в което често си ми е голям купон било сама, било с някое любимо същество, но все пак се сещам от време на време и се дразня от мисълта, че някъде има някакви страхотни хора, а аз не ги познавам. И не само това, ами и живея в някакъв тъп град, дето страхотните хора са толкова малко, че … мога да ги изброя на пръстите на едната си ръка.

И за да не мина в този момент към черногледство и критики, още повече, че тръгнах да говоря за извън света …. да кажа какво ме вади извън света:

Едно от нещата е това - писането. То създава един мой малък собствен свят в света, на който аз съм творец и господар. Страхотно усещане и голям наркотик! Минават месеци, без да пиша, заета в живеене, повтаряйки си, че истински активните и щастливи хора нямат време за писане и  все пак … идва един момент, в който не мога да не го направя пак … и пак …

Знам, че и това не е кой знае какво. Ето, тук има хиляди пишещи събратя …..  /интересно дали ги движи същото, което ме движи и мен/ …. но аз ей така – да си споделя.

Другите неща, които ме вадят извън света, са естествено местата извън цивилизацията … или пък местата с по-малко цивилизация.

Не ме разбирайте погрешно. Аз съм фен на цивилизацията и с голямо удоволствие ползвам някои от плодовете и, но твърде много цивилизация, определено ми идва твърде много! Твърде многото хора – също.

Та затова, дай ми една ливадка, една-две гори, планинка,  ручейче, бурна река и … не ме чакай, защото съм „от света, но извън него” …. и ще дойда по-късно. :)

Щастлив е тоя, който може да полети извън себе си, а ти го правиш. Откъсваш се , извисяваш се, бродиш из простора, рееш се, а когато се надишаш на воля, кацаш като орлите на скалата за да можеш пак да отлетиш! Защото и птиците са земни, но не съвсем!

Ето как го е казал Бодлер:

Над голи равнини и над блата разлети,
над облаци, морета, над върхове, гори,
отвъд самия етер и слънцето дори,
отвъд предела на сияйните планети,
о ти, мой дух, политаш — нагоре, навъзбог;
и както смел плувец с талазите се бори,
тъй пориш весело бездънните простори
с един неподражаем, непобедим възторг.

Носи се, бягай от миазмите, от ада
и с въздуха върховен се пречисти, сияй
и пий като нектар с божествена наслада
от светлината бистра на чистия безкрай!

След тая скука тук и скръб, със свойто бреме
притиснали живота в студената мъгла,
щастлив е който може с разперени крила
към светозарните земи да се възземе;

чиято волна мисъл се вдига в утринта
към ясното небе подобно чучулига
и който, литнал над живота груб, постига
езика на цветята и немите неща.

по смисъл до евангелие от Йоан, гл.17:15-16

Има нещо вярно, x2man. Само че не може да съм го взела от там, щото не съм чела евангелията. :)

Това с пропускането.. просто го пропусни! Останалото е чудесно :)))

П.С. Може да си чела евангелията в някой минал живот ;)