Онази нощ, в 12:30, в собственото ми легло, докато си спях ме ужили пчела. И ме ужили не къде и да е, а по пръста, на който носех един определен пръстен, подарен ми от един определен човек. Последният по-рано същата вечер беше жестоко наранен от мен – не, че съм искала да го правя нарочно, но така се получи. Усъмних се, че има някаква власт, ако не върху целия животински свят, то поне върху пчелите и я беше изпратил тази с едничката цел да ме ужили точно по онзи пръст.
Разбрах намека, убих пчелата, свалих пръстена и от тогава не съм го слагала.
Въпросът е, че не спах добре онази нощ, както може да се досети човек.
Следващата нощ се случи пълнолуние. Събудих се около 4 часа и няма заспиване и няма.
Днешният ден беше повече от уморителен. Ходих по планината, пътувах около 200 км и накрая бях толкова уморена, че си легнах в 8 часа. В 9 обаче бях събудена от телефонно обаждане с доста затормозителен характер и сега пак не мога да заспя.
Господи, знам, че съм изключително грешна, но трябва ли да ме наказваш точно с безсъние? Не ти ли стигат всички наказания, които сама налагам на себе си?
А нима искам толкова много?
Да ме остави на спокойствие ... да дишам.
Да ме харесва такава каквато съм.
Ако не успява да ме разбира, поне да ме приема с всичките ми особености.
Да прави нещо заедно с мен, ама ако може да не е само работа. Макар че работата е доста хубаво нещо.
Да ме кара да се чувствам сигурна .... доколкото е възможно. Че ще е до мен и ще се грижи за мен.
Да не ми налага волята си – да ме убеди, ако може.
Да не се цупи като малко дете за щяло и нещяло. Да не изважда всичките ми кирливи ризи поради някакъв конфликт, който чувства, че е много важно да сътвори.
Да не ме обича безумно, а да ме обича умно. И когато дойде момента, да ме остави да отлетя ..... пък ако сме някога били един за друг, аз ще се върна, а ако не ..... просто да го преживее.
И второ, все пак някои хора живеят мечтите си. Защо да не помечтая да съм една от тях? :)
Поздрави:)