В духа на вчерашния празник съм на кръстопът. И не, че не знам накъде да поема. Знам. Ама не ми се тръгва. Чувствам се точно по начина, който символизира аркана „Обесеният” от картите Таро. И докато си мисля за това, се сещам, че от повече от година не съм се докосвала до картите. Взимам ги, разбърквам ги и се опитвам да изхвърля „Обесеният” от главата си, преди да изтегля една карта – просто ей така, да видя дали ще е в унисон с настроението ми и дали ще подскаже някакъв отговор.
И, ако щете вярвайте, но от 78 карти, току-що разбъркани, изтеглих „Обесеният”.
А преди около 5-6 години, когато зададох на картите един въпрос, директно свързан със причината, сега да съм на кръстопът, те ми дадоха правилен отговор – в смисъл, че това, с което съм се захванала, няма да стане. Аз обаче ги пренебрегнах и пак направих това, което си бях наумила и …. ето ме пак „обесена”. Защото не за пръв път я тегля тая карта.
Голяма съм глупачка и факта, че го знам не ме успокоява особено.
Или все пак има начин да счупя модел ….. и да спра да вися надолу с главата ….