Тази година въпреки ограничените ми средства за съществуване, успях два пъти да стъпя в Азия. За единият път са предишните ми два поста, а вторият път бяхме с детето на почивка в Кушадасъ.

Като цяло съм с доста противоречиви чувства. Като се върнахме от Турция се шегувах, че два пъти за една година (в Азия) са ми напълно достатъчни, защото не бях кой знае колко очарована от югоизточната ни съседка.

Сега, разбира се, като си седя вкъщи и нямам идея дали ще мога да скитна скоро пак до някое екзотично по собствените ми представи местенце, се радвам много на пътешествията, които успях да направя и си ги спомням с доза носталгия.

От време на време си давам сметка, че за бедния ми произход и скромните ми възможности, всъщност съм невероятна късметлийка, че съм могла да посетя толкова страни. Я да видим колко: Англия, Унгария, Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Индия. Прехвърлянията по летищата в Доха и Амстердам няма да ги броим.

Възможните следващи дестинации са Испания и Шотландия. Там имам близки и те правят пътешествията ми възможни, поемайки престоя ми в страната. Така че ще са ми нужни парички за билети и джобни.

Но да се върнем на тази година и Турция.

Сега, от разстояние на времето всъщност съм доста доволна. Вярно, че беше невероятна жега и похарчих много пари, но пък от друга страна добих някаква представа за турците и техния начин на живот, видях няколко интересни места и разбрах най-накрая що е то кална баня … трябваше да разбера за какво толкова Луис Лит вдига врява. 

Относно хората най-простото нещо, което може да се каже за азиатците, които видях е, че индийците приличат на нашите цигани, а турците приличат на българите.

Мда, за голямо мое съжаление, корените на българите са в Азия и никога няма да се изтръгнат от там. Мързеливи, похотливи, консервативни, инати и прости. Знам, че за прост по-правилната дума е невеж, но за някои от нас и тях и невежа е твърде хубаво казано.

Защо мисля така? Ами ето ви едно доказателство:

Пристигаме в Кушадасъ към 7 ч. сутринта. Уверяват ни, че ще се наложи да почакаме, но до към 10, най-късно до към 12 ч. ще бъдем настанени. Пътували сме 19 часа. Започва се едно висене във фоайето на хотела, което аз си знам, че е напълно безумно и веднага взимам мерки. Вадим кърпите и банските и отиваме на плаж. В 8 часа е вече топло и плажа започва да се пълни. Към 10 часа няма свободно местенце. Освен, че е пълно с народ, свободната част на плажа е малко и е ужасно мръсна. Шлезонгите и чадърите са по 5 лири. (Ще ме почакат да им дам.)

Около обяд се връщаме в хотела да видим какво става и да се скрием малко на сянка. Нищо не става. Още не са започнали да настаняват. Не съм сигурна в колко започнаха – може би към 1-2 часа, но всички бяха толкова изнервени, че изобщо не исках да се натискам да ме настаняват от първите. Реших да се върнем на плажа и да изчакаме. Прибрахме се и ни настаниха някъде след 4 часа и то в таванската стая. ОК. Реших, че ще го преживея. Обаче се оказа, че в стаята няма ток. Обадих се на рецепциониста, и той ми прати техника. Техника не знаеше грам български или английски, а аз, разбра се, не знам турски. С жестове и тук там някоя международна дума се разбрахме. Той оправи тока и похотливо усмихвайки се ме попита дали има нужда от нещо. Аз казах не, но той забеляза, че няма кърпи. Каза, че веднага ще донесе. След малко се върна и каза, че ги перат в момента, но след половин час ще са готови и ще ми донесе. Аз благодарих. Той изчезна, но след по-малко от половин час се появи отново. За нещастие детето беше в банята и той започна някакво подобие на разговор. Първият му въпрос беше имам ли мъж. Аз му викам, че имам, но той не обърна внимание и започна да ми прави комлименти. Била съм „лепа”! Аз викам „мерси”, и пристъпвам към вратата белким се сети да си тръгне, ама той – не. Говори ми нещо, дето не разбирам и после пристъпва към мен, показвайки ми с жест, че иска да ме целуне. Аз му викам „не, не може”, ама той не се трогва и продължава да настъпва. Аз му соча врата на банята, после вратата на стаята  - да си върви, но той пак не. Трябваше да повиша глас и откровено да го изгоня. Ужас!

Е, може и аз да изглеждам, че си търся нещо такова като ходя без сутиени с доста къси панталони, но един европеец никога не би направил нещо подобно. Допускам и че доста сръбкини и рускини посещават Кушадасъ с цел секс туризъм, та заблуждават турците, че всички сами жени търсят същото, но …. по-вероятно ми се вижда турците просто да са си похотливи. Колкото повече ограничаваш някой в нещо, толкова повече то му се иска.

И на плажа забелязах, че оглеждат жадно жените по бански, докато някои от туркините се къпеха с дрехи. Откачена работа!

Та, кажете ми какво да мисля за турците след първи ден на турска земя като горния?

Да, българите през вековете са се отръквали в Европа и европейците и някаква част от тях малко от малко са се култивирали. В Турция пък съм убедена, че има доста образовани и културни хора и Кушадасъ през летния сезон определено не е пример за турски град. И все пак за мен беше очевидно, че приликите между българина и турчина са много повече отколкото приликите между българина и един западноевропеец като англичанина например (… като се замислям не съм сигурна, че има такива). Не може да се обясни само с 500 годишното „присъствие”. По-скоро е това, което каза един екскурзовод – българин, живеещ в Турция от 1978 – всички сме от един дол дренки – дола е Централна Азия.