Постинг
10.01.2013 14:10 -
Джаму
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2429 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.01.2013 14:23
Прочетен: 2429 Коментари: 2 Гласове:
13
Последна промяна: 10.01.2013 14:23
Мястото е неописуемо и може би именно заради това ме сърбят пръстите да опиша какво виждам.
Намирам се в Индия – в град Джаму, щата Джаму и Кашмир, на около 600 км северно от Делхи.
За седмица не видях друг бял човек, освен нашата група. Тук е зима и за три дни беше мъгливо, ветровито и нечуван студ по тукашните норми – т.е 1, 2 градуса. За щастие днес огря слънце и температурите се промениха драстично. От друга страна се оказа, че трябва да останем още един ден, от което дори аз не съм очарована, въпреки огромното ми желание да дойда тук.
Колегите ми се смееха, затова че толкова се радвам, че ще видя Индия, но сега разбирам защо. Въпреки спиращата дъха природа, красотата на някои места и грозотата на други, факта е, че да се опитваш да вършиш работа тук е .... мисия ултраневъзможна и особено изнервяща.
С две думи, по тези географски ширини, никой не го е грижа каво ще стане утре, да не говорим за вдругиден, другата седмица или другия месец. Всички живеят за мига и планове не се правят по никакъв повод и в никакъв случай. Най-добрият отговор, който можеш да получиш е: „Ще видим” или „ОК. Няма проблеми”, но проблемът е, че никога не можеш да вярваш на думите, които чуваш, защото от момента на говорене до момента на действие политиката може да се промени поне шест пъти. И се променя.
Започвам да разбирам, защо хората тук губят толкова време за приказки. Отнема им по час-два да обсъдят и съгласуват първата идея за деня, обаче после нещо я променя и се налага да мине още един час за обсъждане и съгласуване на втората идея за деня и така ... до около шест пъти докато стигнем до истината. Затова вече не приемаме на вяра нищо и просто чакаме да видим какво ще се случи. И чакаме, и чакаме и ... търпим. Ако някой има нужда да се научи на търпение, тук е мястото. Това може би важи и за мен, защото аз навремето имах проблеми с търпението, но ... вече май не ... защото издържах пет дни на индийска земя, без да побеснея.
И така. Едно от първите ми впечатления от тук е .... че никой не бърза за никъде .... второто е миризмата на нафталин, която се носеше от някакъв тип на летището в Делхи. Може тази миризма да е била случайна, но това за бързането – не е. Другото преобладаващо впечатление е ... храната, разбира се. И по-точно лютивият и характер.
И въпреки, че това може да е напълно известно на всеки, който поназнайва нещичко за Индия, аз все пак ще си го кажа: тези хора слагат люти чушки(подправки, семена, сосове и един Господ знае какви още други неща) на абсолютно всичко – на пилешкото, овнешкото, рибите, на зеленчуците, на спагетите, на баничките, на салатите, на предястията и ястията, и даже на печените фъстъци. Да, да, ядохме салата от печени фъстъци със някакъв сос или може би само оцет, но във въпросната салата имаше нарязани люти чушки и .... лютеше, разбира се. Всичко това ще рече, че местните ядат люто на закуска (в ориза, в картофите, в омлета и т.н.) на обяд и на вечеря. Не знам дали има момент, в който не ядат люто и можете да си представите какво означава това за един ... европеец, който почти никога не е ял люто в живота си.
Върхът на сладоледа е, че ги молиш за някакво ястие, което не е лютиво, те ти казват, че няма проблеми, носят ти го, обясняват колко не е люто ... ти след първата хапка, аха да им повярваш, но след втората веднага ти става ясно, че няма нищо за вярване ... че пак е люто ... макар и малко по-малко от обичайното.
Според колегите лютото е това, което ги пази от зарази и допринася за положителният прираст на населението. Може и да са прави.
Аз се мръщих, мръщих, но му посвикнах ... даже както каза Сър Боби, единственото наистина нелютиво предястие, което ни сервираха днес, беше напълно безвкусно.
Абе, голям купон е! А не съм започнала да разказвам за улиците .... Не, че имах въможност да се разхождам ... засега, но им се нагледах от прозореца на таксито. А, има какво да се види!
След лютивите манджи, улиците са най-неописуемото нещо в Индия. Направо не знам от къде да започна ... но, да започна от шума. Няма тихи улици в Индия ... е, освен ако не са пешеходни.
По улиците на Джаму се движат коли, шарени автобуси, таксита нормални и таксита тук-туци (триколки), мотоциклети и мотопеди, каруци, крави и всичко, което има клаксон го използва. Ако си във вътрешността на града няма начин да не намериш близката ... така наречена магистрала (около четири платна), като се ориентираш само по свирките. Би-бийп-бийп, би-биийп, би-биийп, би-бийп-бийп!
Страшно е! Но са си свикнали и се придвижват със страхотна скорост. Така и не видях не само инцидент, но и задръстване .... което като се съди по броя на населението си е невероятно постижение.
Разбира се, Джаму далеч не е най-населения район на страната, но и тук все пак живеят няколкостотин хиляди души.
И така стигаме до хората и магазинчетата по улиците. Магазинчетата по улиците на Джаму предлагат .... всичко. Като се почне от зеленчуци, питиета, ястия и сладкарски изделия, без да забравяме, живите или заклани пилци, телета, риби и т.е, и се мине през всякакви изделия за бита – хладилници, телевизори, мебели, пластмасови изделия, прахове за пране и т.н и се стигне до дрехи,шапки, шалове, одеала, юргани и ... изобщо каквото се сетиш. В същото време между тези магазинчета се намират и най-различни занаятчийски работилнички, шивачи, бръснари или така наречените „Салони за красота”, мандри и т.н.
Всичко това наблъскано едно до друго и най-смешно е, че между някакви мръсни и порутени сгради, да не кажа направо коптори, изведнъж изниква ... съвсем модерна банка.
To be continued ...
Намирам се в Индия – в град Джаму, щата Джаму и Кашмир, на около 600 км северно от Делхи.
За седмица не видях друг бял човек, освен нашата група. Тук е зима и за три дни беше мъгливо, ветровито и нечуван студ по тукашните норми – т.е 1, 2 градуса. За щастие днес огря слънце и температурите се промениха драстично. От друга страна се оказа, че трябва да останем още един ден, от което дори аз не съм очарована, въпреки огромното ми желание да дойда тук.
Колегите ми се смееха, затова че толкова се радвам, че ще видя Индия, но сега разбирам защо. Въпреки спиращата дъха природа, красотата на някои места и грозотата на други, факта е, че да се опитваш да вършиш работа тук е .... мисия ултраневъзможна и особено изнервяща.
С две думи, по тези географски ширини, никой не го е грижа каво ще стане утре, да не говорим за вдругиден, другата седмица или другия месец. Всички живеят за мига и планове не се правят по никакъв повод и в никакъв случай. Най-добрият отговор, който можеш да получиш е: „Ще видим” или „ОК. Няма проблеми”, но проблемът е, че никога не можеш да вярваш на думите, които чуваш, защото от момента на говорене до момента на действие политиката може да се промени поне шест пъти. И се променя.
Започвам да разбирам, защо хората тук губят толкова време за приказки. Отнема им по час-два да обсъдят и съгласуват първата идея за деня, обаче после нещо я променя и се налага да мине още един час за обсъждане и съгласуване на втората идея за деня и така ... до около шест пъти докато стигнем до истината. Затова вече не приемаме на вяра нищо и просто чакаме да видим какво ще се случи. И чакаме, и чакаме и ... търпим. Ако някой има нужда да се научи на търпение, тук е мястото. Това може би важи и за мен, защото аз навремето имах проблеми с търпението, но ... вече май не ... защото издържах пет дни на индийска земя, без да побеснея.
И така. Едно от първите ми впечатления от тук е .... че никой не бърза за никъде .... второто е миризмата на нафталин, която се носеше от някакъв тип на летището в Делхи. Може тази миризма да е била случайна, но това за бързането – не е. Другото преобладаващо впечатление е ... храната, разбира се. И по-точно лютивият и характер.
И въпреки, че това може да е напълно известно на всеки, който поназнайва нещичко за Индия, аз все пак ще си го кажа: тези хора слагат люти чушки(подправки, семена, сосове и един Господ знае какви още други неща) на абсолютно всичко – на пилешкото, овнешкото, рибите, на зеленчуците, на спагетите, на баничките, на салатите, на предястията и ястията, и даже на печените фъстъци. Да, да, ядохме салата от печени фъстъци със някакъв сос или може би само оцет, но във въпросната салата имаше нарязани люти чушки и .... лютеше, разбира се. Всичко това ще рече, че местните ядат люто на закуска (в ориза, в картофите, в омлета и т.н.) на обяд и на вечеря. Не знам дали има момент, в който не ядат люто и можете да си представите какво означава това за един ... европеец, който почти никога не е ял люто в живота си.
Върхът на сладоледа е, че ги молиш за някакво ястие, което не е лютиво, те ти казват, че няма проблеми, носят ти го, обясняват колко не е люто ... ти след първата хапка, аха да им повярваш, но след втората веднага ти става ясно, че няма нищо за вярване ... че пак е люто ... макар и малко по-малко от обичайното.
Според колегите лютото е това, което ги пази от зарази и допринася за положителният прираст на населението. Може и да са прави.
Аз се мръщих, мръщих, но му посвикнах ... даже както каза Сър Боби, единственото наистина нелютиво предястие, което ни сервираха днес, беше напълно безвкусно.
Абе, голям купон е! А не съм започнала да разказвам за улиците .... Не, че имах въможност да се разхождам ... засега, но им се нагледах от прозореца на таксито. А, има какво да се види!
След лютивите манджи, улиците са най-неописуемото нещо в Индия. Направо не знам от къде да започна ... но, да започна от шума. Няма тихи улици в Индия ... е, освен ако не са пешеходни.
По улиците на Джаму се движат коли, шарени автобуси, таксита нормални и таксита тук-туци (триколки), мотоциклети и мотопеди, каруци, крави и всичко, което има клаксон го използва. Ако си във вътрешността на града няма начин да не намериш близката ... така наречена магистрала (около четири платна), като се ориентираш само по свирките. Би-бийп-бийп, би-биийп, би-биийп, би-бийп-бийп!
Страшно е! Но са си свикнали и се придвижват със страхотна скорост. Така и не видях не само инцидент, но и задръстване .... което като се съди по броя на населението си е невероятно постижение.
Разбира се, Джаму далеч не е най-населения район на страната, но и тук все пак живеят няколкостотин хиляди души.
И така стигаме до хората и магазинчетата по улиците. Магазинчетата по улиците на Джаму предлагат .... всичко. Като се почне от зеленчуци, питиета, ястия и сладкарски изделия, без да забравяме, живите или заклани пилци, телета, риби и т.е, и се мине през всякакви изделия за бита – хладилници, телевизори, мебели, пластмасови изделия, прахове за пране и т.н и се стигне до дрехи,шапки, шалове, одеала, юргани и ... изобщо каквото се сетиш. В същото време между тези магазинчета се намират и най-различни занаятчийски работилнички, шивачи, бръснари или така наречените „Салони за красота”, мандри и т.н.
Всичко това наблъскано едно до друго и най-смешно е, че между някакви мръсни и порутени сгради, да не кажа направо коптори, изведнъж изниква ... съвсем модерна банка.
To be continued ...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
