И каква стана тя? Апокалипсиси идват и си отиват, а ние оставаме, и не само това, ами както вървеше един виц във фейса: налага се да ги отработваме!

Ето аз и в момента съм в средата на един Апокалипсис и вместо нещата да умрат и да замрат и да си таковат таковата, те взеха, че ескалираха до едни висоти на заетостта, до които много отдавна не бях стигала. Не, че не си таковаха таковата, ама освен всичкото това … таковане изведнъж задачите се нароиха, темите се утроиха, учетвориха и аз се почувствах като една тъкачка многомашинничка, на която днес и обещаха още една машина.

Аз това обещано всъщност ще си го търся, защото детето вече има лаптоп, а аз никога не съм имала, което пък според колежката ще рече, че колегите нещо не се грижат достатъчно за мен. Така е. Не се грижат. Но най-вече не се грижат, защото аз си мълча и не си искам. И се правя на по-мъж от тях, вместо да се направя на капризна и нежна колежчица.

И без друго напоследък забелязвам у мен да се развива една закъсняла женственост …. много странна ….  наизвадила съм едни къси поли, роклички, токчета, прически и тем подобни женствености, каквито ако не настървено, то поне небрежно съм избягвала преди ….. но, разбира се, винаги съществува възможността да съм почнала да остарявам, а оттам да се вдетинявам и да се връщам във времето, когато все още имаше значение как се обличам, за да впечатлявам момчетата :)

Така че, мисля малко закъсняло да се направя на жена и на колежка и да си поискам розов лаптоп /детето ще умре от яд като го види/, слушалки вече си купих и ще остане само да намеря някой да ми купи розова рокля за розовите перли дето ми ги подариха миналата седмица. Изкуствени, разбира се, но доста добра имитация.

Е, то може после да се наложи да търся и място, на което да се извея с розовите перли, и то на доста километри от тук, ама дай да видим първо дали ще се появи някой с рокля.

Ох, не знам как стигнах от мисълта за Апокалипсиса до розовата рокля, ама карай – неведоми са пътищата на женската мисъл.

И сега мога само да направя извода  – от какво има нужда жената в средата на Апокалипсиса -  от перли, токчета и  ….. един/два* лаптопа.

 

* „два” е за да има. Ей така, да има!

P.S. И изобщо, ама изобщо не се сетих за „Сексът и градът” сега, в този момент …

Вярвам в това...:)))

Като те чета се успокоявам и обяснявам защо и при мен ескалираха задачите-поредния апокалипсис:))) Ще се справим по женски, особено след като си купих днес нови обувки, нямам никакви съмнение, че ще си скъсам мартинките от тичане по задачи.

Аз пък ако знаех онзи ден какво ще се случи вчера ..... работих над 13 часа в офиса и около 2-3 вкъщи ....не Апокалипсис, амииииии по-апокалипсис, най-апокалипсис :)))