От два дни се скъсах да ходя под дъжда. Ходя, но не пея, нищо че днес бях и боса. Боса, ама с два чифта резервни чорапи – едни тънки и едни дебели. И то без да броя онези, леко влажните в джоба, дето ги свалих, че нямаше смисъл да ги вали.

И всичкото това ходене, и всички тези чорапи, заради едни срещи, на които съм се емнала да ходя и които не можаха да ги направят когато беше безмилостно сухо лято, ами ги направиха веднага щом влязохме в дъждовния сезон. Даже и другата седмица съм на една среща, ама за нея вече ще си обувам ботуши, защото след днешната само стискам палци да не съм настинала, че в апартамента и един парацетамол няма. То вярно, че съм кошмара на фармацевтите като купувам най-евтините лекарства веднъж годишно за някоя настинка (пу, пу, да не ми е уроки), ама напоследък съвсем съм се стиснала и нищо не купувам. Е, може да има нещо общо и факта, че беше лято.

Та ходя на срещи, щото на младини ходех на дискотеки, ама сега ако вляза в някоя и аз няма да им издържа на чалгата (единствения някога рок-клуб в града, дето ходех след като спрях дискотеките, го направиха чалготека и аз просто не мога да си представя по-голямо падение …. на нравите), и те ще изпопадат като видят каква леличка … да не кажа друго … съм.

И тъй като човек не може да живее на работа/вкъщи/работа/вкъщи в петдневката, той започва да се интересува я от политика, я от самодейност, а някои и от двете. И се почват срещите …. oсобено пред, около и след избори ….  щото много политика между изборите няма. За щастие, едни избори минаха, други се задават и по политическите срещи е интересно. Не казвам, че нещо се случва, казвам, че става интересно и … толкоз засега, с някои малки надежди за бъдеще.

Засега е достатъчно човек като шляпа под дъжда да не настине …. и да доживее до началото на театралния сезон :)