Тази пролет заприличвам все повече на себе си. Чувам се да се смея неприлично високо точно както преди. Преди, когато на моменти си мислех, че съм нещастна, но сега, когато знам какво е истинско нещастие смятам, че съм била … да кажем наред, съвсем наред.

Позитивизмът също се връща. Без да искам. Чудеса отново започват да се случват.

Не казвам обаче, че съжалявам за тъмните времена. Съжалявам за някои загуби, но за всички разтърсващи добри и лоши преживявания съм благодарна. Никога не съм искала монотонен, благоприличен и спокоен средностатистически живот. Разбира се, когато си пожелавах нещо различно не внимавах и нещата отидоха прекалено далеч дори за моите представи; истинският живот е много по-изобретателен от бедните ни и ограничени въображения.

Та, си вървя тези дни и сякаш плувам във водите на пролетта. Толкова е леко всичко наоколо и нежно … зелено. Вдишвам дълбоко, усещам аромата на цъфтящите дървета и мислено подскачам. При всяка възможност снимам, но за сетен път мисля, че изпуснах момента на разпукването.

Всъщност, спомням си когато дръвчетата бяха едва напъпили:

После снимах кокичетата и петльовите гащи:

След това дръвчетата разцъфнаха

и се появиха нарцисите

и едни такива сини …. неща :)

Тази седмица установих, че вече всички дръвчета са се разлистили

 и съвсем случайно улових във обектива една птица:

Неслучайно улових и една каракачанска овца и един пръч :)

Мислех да говоря повече за себе си и противоречивите си чувства и преживявания напоследък, но …. снимките по-горе изразяват по-добре моментното ми настроение. Така че,  … това ще е засега. :)

P.S. Гергьовден е! Честит Имен Ден на всички, които носят името му!