Компютърът ми е новопоправен и не само работи като пушка, а и нета не прави никакви засечки. Този нов повод за радост не може да не доведе до един вдъхновен пост в прашасалия ми личен блог, който е станал все по-малко личен, но това не значи, че аз съм по-малко личност, а че съм се научила донякъде да си държа езика зад зъбите и че все още страдам от липса на лично пространство …. ъхъ … и на свободно време. Но и на тази липса ще дойде край!

Слънчевото, но прохладно и новопролетно утро още не е накарало хлапето зад мен да си свали пижамата, но най-големият кеф на сънливковците като нея е да се поизлежават в почивните дни докато е възможно и после да зяпат детски докато е възможно или по-точно докато им пускат по някоя и друга нова серия от безкрайните хлапашки сериали, дето са ги гледали по толкова пъти, че обичат да подсказват репликите на актьорите или да си ги подават един на друг, докато скучаят, хранейки се на масата.

Виж, аз никога не съм била сънливка и от ранното ми събуждане досега изтекоха толкова води и толкова работа свърших, че наглед безполезното ми и безсмислено чаткане по клавиатурата е напълно заслужено и необходимо за душата ми.

Защото душата, заедно с лалетата и нарцисите, ….. особено нарцисите през пролетта разцъфтява и се разгръща в невъобразими цветове и аромати и освен това има нужда да … полети. Да стигне до нови, непосещавани от никой територии, да вдиша чист, свободен въздух, да преосмисли и да измисли ново себе си … по-добро от предишното. Макар и това по-добро да изглежда по-лошо на другите. Защото както сме научили през годините това, което е добро за другите около теб, обикновено е лошо за самия теб.

Тоест, в тази нова пролет аз съм решила да стигна до едни нови измерения на любовта към себе си и егоизма, защото всички мрачни времена преди, бяха пряк резултат на заблудите ми по отношение на алтруизма и „ползите” му за човечеството … или за някой конкретен индивид от него.

Ще го кажа все пак в прав текст: алтруизмът не носи нищо друго освен двойна вреда – една за даващия, който жертва себе си или своето, постигнато с труд и като резултат от собствените уникални качества и способности и втора за получаващия, който вместо да постигне всичко сам, със собствените си качества и способности, го получава даром и автоматично започва да вярва, че това е Правилно и даденото му се Полага. Е, мога да оставя една скоба за даването на хора, които са в така нареченото неравностойно положение, но има достатъчно примери за това, че и такива хора могат да свършат доста работа сами.

И за да нe продължа да нравоучителствам в тази прекрасна, отиваща към обяд утрин, ще кажа само че след слънчогледите другите ми най-любими цветя май са … жълтурчетата. Да ми се неначуди човек откъде тази любов към жълтото …..