Мързелива пролетна седмица .... или по-скоро уморена пролетна седмица , .... ама най-вече май спокойна пролетна седмица, щото шефа го няма. :)

Не, че шефа по принцип ме изнервя. Напротив! Имаме спокойни професионално-бонбонени отношения. Професионално ясно защо, затова ще поясня „бонбонени“.

Заседателната маса в кабинета на шефа е вълшебна. И по-точно сладко-вълшебна, защото освен бонбони, локум, фурми и някои подобни сладости, нищо друго вълшебно не произвежда. И изглежда с годините шефа е научил двете основни истини за мен /едната, че обичам всичко сладко, а другата, че съм малко срамежлива/, защото забелязвам напоследък, че няма посещение, при което да не ме почерпи с каквото там вълшебно е произвела масата му. А аз съвсем не отивам винаги с добри новини.

Кажете как после да не ми е кеф да ходя при него и как да не поддържам най-добри професионални взаимоотношения с него и вълшебната му маса?

А има и още нещо. Шефа има и вълшебно килимче и понякога ме взима с него на посещение в други приказни страни. Ето този месец, например, един друг шеф го покани на посещение във Великата Британия и аз със затаен дъх чакам да видя дали няма да има място на килимчето за мен и този път.

Миналият месец след като гледах „Полунощ в Париж“ ми се приходи страшно до Париж, но като няма килимчета за Париж и Лондон е Париж. :)

Всъщност тази година скитническата част на душата ми ще е удоволетворена, надявам се, защото вече имам резервирана 5 дневна почивка в Гърция. Та дори и да не стигна до Лондон/Париж до Солун все ще ми се отвори парашута.

Въпреки че щъркелът който видях преди няколко дни стоеше в гнездото си и мама каза, че това означавало, че съм щяла да си стоя вкъщи тази година. Ами вкъщи, де! Само дето мама не предполага, че аз се чувствам вкъщи навсякъде по света (не, че съм ходила навсякъде, ама така предполагам на базата на опита, който имам).

Мда, имам това качество. Както и качеството да виждам най-хубавото по този свят и най-хубавото у хората около мен.  Е, не, че не виждам и най-лошото, ама  в нормално състояние избирам да гледам хубавото.

Тези дни ми е съвсем хубаво .... не знам точно защо ....  от пролетта ли е, от бонбоните ли .... или от някои други хубави взаимоотношения ....  или пък просто така ....

 

 

От пролетта ще да е и е чудесно, че навсякъде се чувстваш у дома. Сигурно знаеш, че от древни времена сме обикаляли континентите и това ни е в гена. Ако продължиш така и за напред с този позитивизъм ще бъдеш здрава и чаровна.

рождения ден на шефа, ще да е !:)))

И от пролетта е, знам. А аз съм си позитивна по начало и затова сигурно и за сега съм здрава и чаровна, а се надявам и за в бъдеще :)))))) /малко скромност ми липсва само :)/

аааа рождения ден си беше отделно - тогава два дни хапвах бонбонки и пих кафе за негово здраве :)