Говорим си тук за дните от седмицата и времето. Днес ще обърна повече внимание на времето.

Забелязвам, че напоследък имам доста кратки срещи със същества .... от моя вид, които обаче не са ми толкова близки, че наранина да задълбаем в сериозни филисофски разговори или пък да се питаме как сме вкъщи и затова за краткото време, в което се оказваме заедно ... най-често в купето на някоя кола си говорим .... за времето, разбира се.

Та, чудя се, дали аз съм причината за това, професионално изкривена от ежедневни разговори с англичани, на които това е любимата тема, или е нещо свързано с .... демокрацията и цивилизацията.

А може би е чисто и просто логична тема за разговори на всички хора, които имат рутинна работа и рутинен живот, в който единственото, което се мени всеки ден е ... времето. И как после да не го обсъждаш него, ако искаш да кажеш изобщо нещо различно? Поне пред някой, който е просто познат.

Разбира се, времето е и темата, по която е най-малко вероятно и да се стигне до спор и сериозен конфликт, т.е. една от най-безопасните теми. Не изисква и особен умствен напън.

В същото време, времето е вечна тема. Ние, разбира се, можем да започнем деня със злободневна тема от сорта, Азис звезда от световна величина ли е или не, или намери приликите и разликите между Азис и лейди Гага, но колко и е живота на тази тема? Ден? Два? А и какъв е смисълът от обсъждането и?

Не, че има смисъл да се обсъжда времето.  Не. Времето е Богът на празнословието.

Явно хората мислят, че когато двама души се срещнат за кратко трябва да разговарят .... Защо? Какво пречи да си мълчат, ако смятат, че няма какво да си кажат.

Аз съм го правила. Спира един колега и ме качва, за да ме закара до фирмата. Аз сядам на задната седалка и ... мълча. След известно време казах нещо и той се стресна. Помисил, че съм слязла по някое време от другата врата, без да забележи.

Значи, все пак трябва да обсъждам времето .... за да отбележа съществуването си.

Днес вали сняг. За седемстотин и петдесети  път през последното хилядолетие зима, дето започна декември. Не се дразня. Малко дълго продължи тази зима, но аз предпочитам да вали сняг, пред това да вали дъжд. Сто пъти по-добре хладно и чисто, отколкото по-топло, ама кал до ушите. Е, поне докато сме от студената страна. 

А топлата страна е на път. Не се усеща от температурата на въздуха, но денят стана тоооолкова голям, че не мога да му се нарадвам. Оня ден грееше слънце към пет и половина. Можете ли да си представите?

И тази година чакам пролетта, но не ми е чак толкова досаден края на зимата. Може би защото зимата беше страхотна. Беше различна. Толкова много сняг не бях виждала никога в живота си. А не беше чак толкова студена, освен ... няколко дни.

Но върха на сладоледа е, че не качих килограми. :)