Тъй като миналата седмица бях лоша, тази съм решила да съм добра. Все пак в природата винаги има баланс и аз като съм в настроение, гледам да се правя на природата и да балансирам нещата.

Всъщност това е една много добра идея, сега като се замислям, защото тя означава, че ако се опитваш да балансираш нещата, това означава понякога да си весел, понякога тъжен, понякога да си активен, а друг път да се отдадеш на почивка и ултимативното: понякога трябва да си добър, а понякога ... лош!

Хаха, как само намирам оправдания за лошотията си напоследък, не е истина!

А май трябва повече да намирам оправдания за добротата си, тъй като тя по ме дразни през последните години.

Не, че ми трябват и чак толкова някакви оправдания. Да кажем, че не е лошо да ги има, когато започна да се съмнявам в себе си и действията си. Защото съмненията са ми присъщи и колкото и да се гордея през повечето време с тях, се случва  и да си помечтая да съм много по-дървен шоп, отколкото съм. Щопкиня, де. Или по-точно шопо-македонка ....

Като цяло трябва да призная, че все по-добре се чувствам в кожата си и все по-успешно успявам да побера в тази кожа всичките си противоречия и съмнения, и разкаяния, и радости, и горести и .... и каквито и емоции и дълготрайни чувства да бушуват в душата ми.

Всичко това може да звучи елементарно за някой, но в предвид историята ми с бягането от действителността и болката, и мъката .....

Аз, разбира се, съм сигурна, че почти всяка по-нежна душа прави какви ли не опити за бягство и знам, че това е нормално, но не съм сигурна колко осъзнават бягството и колко спират да го правят изобщо някога.

Много по-вероятно е всеки да си живее сам на острова от недействителност, който си е създал и да се присмива на останалите острови, щото според него само те са недействителни и смешни и тъпи и т.н.

Или още по-добре го е казал Скот Фицджералд, който чета напоследък: „Човек трябва да разбира всичко – или да приема всичко за даденост.“

По средата е лудостта, лудостта, от която всеки малко по-интелигентен човек страда и в която има опасност да се изгуби. Или лудостта на псевдоинтелигентността, както аз обичам да я наричам.

Т.е., ако не мислиш да ставаш мъдрец, най-добре е да си останеш глупак. Бъди блондинка!

Аз го докарвам на блондика за определни периоди. Забравям всички въпроси и съмнения, радвам се на деня и трябва да ви кажа, че се чувствам прекрасно.

Проблемни са само състоянията между, в които се сещам .... за всичко останало и ... и избеснявам. 

Обаче като избеснявам пътувам, или пиша, или наливам акъл в главата на някой ..... и мисля, че тези периоди са по-продуктивни и добри. Защото блондинката не прави нищо на света. Оставя го такъв какъвто е. Бясната кучка лае, хапе и дращи и  .... оставя белези .... ;)

 

 

"Защото блондинката не прави нищо на света" как да не прави нищо?:)То не е и нужно, поне не в общоприетия вид. Сещам се за Баш майстора, беше казал на някаква мацка, ето така ще ми стоиш по бански цял ден и ще ти плащам надница. Е ,това нищо ли е?:)Малко ли е да си муза-вдъхновителка?:))

вярно е, че може да е муза-въхновителка. Е, може никой да не разбере коя е била музата, но важното е да я има. Само дето в моя случай, предпочитам да съм твореца, пред това да съм музата ... :) /е, ако съвместя и двете няма да се сърдя, де/

Да бъдеш хем муза, хем творец, надявам се, не си ненаситна?:) Иначе, май е чудно-да вдъхновяваш и да си вдъхновена, то и без това, двете вървят ръка за ръка и ми прилича на едно друго състояние, от което всички имаме нужда;)

Не мисля, че е толкова лошо да си ненаситен. И аз като децата - искам всичко! :)))
И ... прилича на това състояние, да! :)

Хубаво е човек да иска, още по-хубаво е, когато има от кого:) И успява да убеди, този някой, да му го дава дълго време. Ето това е съвършеното изкуство:)

повече да давам...когато ми дават се чувствам унизен и страдам...Най-шастлив се чувствам, когато давам на внуците си...те така искренно се радват на това, че ги даряват.

Е, не е задължително да го искаш от някой. Важното е да имаш желания и мечти :) Пък после най-добре сам да си ги постигнеш.

Така е. Хубаво е да даваш. Но нали преди да дадеш, трябва да има какво да дадеш ..... дори това да не е нищо материално, а само себе си :)

Можем ли да дадем себе си? Кой желае да ни притежава? Нима не е ясно, че ние нямаме свободата да разполагаме със своята същност? Познавам ли своята същност?
Желая Ви здраве и радост от живота.