Студен, но слънчев и блестящ, денят е прекрасен днес.  Ако съм нависоко, сигурно ще виждам надалеко, но не съм и се налага да се радвам на малките височини.

Хубавото е, че все още умея да се радвам. След всички тъжни неща, които се случиха тази година, преди малко истински се учудих, че успях да се насладя на обедната разходка.

Чудно нещо е човека и чудни сили има да преодолява непрекъснато себе си и реалността.

Мисля, че трябва по-често да разсъждаваме върху това какви герои сме, че изобщо сме живи и още мърдаме с опашки.

Е, не всички от нас, защото някои спокойно преживяват като папагали и нищо геройско няма в съществуването им, но за всеки, който се опитва да мисли сам и да води живота, който иска да води, всеки ден е жестока борба.

Гледам тези дни едно сериалче, дето са пуснали по АВС, в което всички жители на града, в който се развива действието са герои от приказки, ама са забравили това и си мисля пак  .... за героите и за Клариса Пинкола Естес. Защото това сериалче – Once upon a time, много ми напомня  за „Бягащата с вълци“.

Да си припомним какво казваше Клариса за приказките и историите:

„Историите са лекарства. Откакто ми разказаха първата, те продължават да ме увличат. И притежават огромна сила – не изискват да правим нищо друго освен да ги слушаме. В тях се крият средствата за въстановяване на изгубената психична енергия. Историите пораждат вълнението, тъгата, въпросите, копнежите и разбирането, които спонтанно изкарват на повърхността архетипа, в този случай – Дивата жена.

Историите са пълни с напътствия, които ни помагат в житейските трудности. Историите ни позволяват да осъзнаем потребността от това да разкрием дълбоко заровения архетип и ни показват начините да го сторим.“

Т.е. историите не само изравят някакви дълбоко заровени в подсъзнанието ни архетипи, ами и ни припомнят, че ние в никакъв случай не сме обикновени хора, а всеки от нас е герой на собствената си приказка и само от него зависи дали ще я доведе до хепи енд, какъвто и да е той.

Трябва да призная, че в последните месеци Циникът и Романтикът в мен водят някакво подобие на съвместно съществуване и ако и да не се разбират перфектно, поне не страдат жестокото от разминаването на житейските им философии.

Знаете ли какво е по-трудно от това да си твърдоглав Романтик или пък твърдоглав Циник?

Да си едновременно твърдоглав Романтик и  Циник. В такива случаи ти иска да разцепиш дебелата си и твърда глава на две, .... ама не можеш.

Но по-лошо от това да си твърдоглав, разбира се е да си ... мек .... и добър!

И само тази мисъл ме спасява, когато споря с някой още по-твърдоглав от мен .... или по-точно го спасява него  ....

Хей, благодаря! :)))
Ще го изгледам тези дни... още повече, че е от създателите на "Изгубени".
Представите ти за света винаги са ми харесвали.

Аз бях скептично настроена в началото, щото някои приказки просто са преексплоатирани, ама видях, че е направен хитро и сега ще си го гледам :)