Вчера направих едно импровизирано Хелоуин парти за децата.  Нямах никакво време за подготовка, така че аз самата останах без костюм, но най-важното го бях подсигурила – сладки, бонбонки, шоколадчета и няколко свещи.

Не успях и тиква да издълбая, не обясних и на останалите обитатели на апартамента какво смятам да правя, та организацията имаше сериозни пропуски и тук-там мрънкане, но в крайна сметка с децата седяхме на тъмно и си разказвахме страшни истории, както бях планирала.

За моя изненада, недотамдобреорганизираното парти пожъна успех сред хлапетата. За сетен път се убедих, че американците не са чак толкова глупави. Хем си правят добър бизнес с продажбите на костюми, сладки и тикви, хем децата се забавляват страхотно, играейки роли, разказвайки истории и накрая бивайки възнаградени за усилията с лакомства.

Въпреки че някои местни консерватори и защитници на така наречените български традиции се противят на „западното“ влияние, аз мисля, че нищо особено ценно няма в нашите традиции. В крайна сметка българите 500 години са били рая в турската империя, после 45 години бяха в къщата на Биг Брадър и до този момент, в по-голямата си част, не са нищо повече от едни прости селяни.

Цивилизация по тези земи почти никога не е имало, а когато е имало, е била по-скоро криворазбрана, отколкото истинска. И това е причината за всичките ни неволи в момента.

Не казвам, че всички са необразовани и нецивилизовани, казвам, че болшинството са такива, а както видяхме и на тези избори, болшинството определя кой да управлява. Няма изход от кризата и няма да има ..... докато народа не се образова малко и не се цивилизова, но не по собствено желание, и не точно насила, а понеже няма да има друг начин.

Американците може да нямат древни традиции, но поне имат свободата си. Може да нямат история, но кратката им такава започва с Декларацията за независимостта. Ние колко време сме били независими през последните две столетия?

И си спомням как като бях дете често празниците вкъщи и игрите с другите деца ме разочароваха. Нещо винаги липсваше. Не беше никога толкова цветно, забавно и интелигентно, колкото беше във въображението ми. Сега разбирам защо. Собствената ми майка ми го каза тази сутрин: „Трябваше да ми обясниш какво смяташ да правиш за Хелоуин. Ние нищо не знаехме, ние сме прости хора.“

Така е. Родителите ми са хора, родени на село. В борбата за оцеляване в младостта им, не е оставало време почти за нищо друго освен за работа. Четенето на книги е било лукс, информацията за това как живеят другите хора е била недостъпна. За запознаване с философски, политически или икономически идеи дума е не можело да става.

Аз съм издънката на рода. Родена в града, с повече свободно време в младостта, отколкото те са имали за цял живот, аз четях. И прочетеното проквари съзнанието ми, развинти въображението ми и преди да ме направи свободна, ме направи нещастна.

Ако бях склонна да се самосъжалявам, щях усилено да се самосъжалявам и да продължавам да съм нещастна от факта, че живея в държава на прости селяни, но аз не съм.

За по-възрастните селяни няма много какво да се направи, но за децата има. Защото децата се поддават на образование и възпитание. И дори родителите им да са прости селяни, те живеят в една почти европейска държава. Границите паднаха, много от тях ще видят и света. А голяма част от света е цивилизована. И каквото се прави, се прави с акъл и перспектива за развитие. Не като тук, дето един приятел вчера сподели следната мисъл: „Докато има балъци, ще има тарикати.“

Е, да се надяваме, че децата ни ще са все по-малко балъци и затова в бъдеще ще намалеят и тарикатите .....

 

Селяни там няма, освен такива, дето дядовците и бащите им са напуснали селата или държасвата

и още американците не са чак толкова глупави., глупавите сме ние, като даваме инициативата на тях и после и децата си
Произвеждаме емигранти- високообразовани

Както навремето селяните са бягали от селата в градовете, сега ние сме едно от селата на света, от което младите бягат, за да отидат в държавите-градове.
Като гледам съдбата на почти напълно изоставените села в момента тук, виждам съдбата на България в близко бъдеще ......
Дали пак нямам някакви напълно безумни надежди, че тук нещо някога ще се оправи?

Жалко!!! Постинга, който прочетох, показва за пореден път, че българинът все още има много какво да възпитава у себе си и върху себе си, докато стигне до осъзнаването на собствената си същност. Не им ли омръзна на такива българи все да се занимават с турското робство, вместо да положат усилия да намерят източниците, в които пише кои са. На Паисий Хилендарски да не би да му е било лесно в разгара на времето на забвение да тръгне да прави духовна революция, на Васил Левски, на стотиците български възрожденци....!!!!! Как може такова бездушие и преклонение пред чуждите, които именно чрез лицемерните им манипулации правят от всеки народ, който им се поддаде, пластелин и си го обработват както си искат. Глупак е тоя дето дава баницата, а не който я яде. Вместо да отидете в училище и да се възпротивите, че образователната система нарочно продължава политиката на асимилация на собственото си младо поколение, която е следвана от стотици години именно от чужди влиятели, вие плюете по националността ни и организирате на собствените си деца американски празник. Ами отидете в Америка и станете Американци. Само че, вашето ДНК, вашият генетичен код е български и колкото и да ви се иска да избягате от него, нито вие, нито вашите деца ще успеете. Каквото има да върши всеки един българин ще си го свърши, харесва ли му или не. Срещу природата няма как да риташ и да излезеш победител, защото нама как да победиш нещо, което си ти самия.
Освен моите постинги, ако някой реши да ги чете, ето и още линкове към теми, (поред мен ), доста ценни
http://duhovnasvoboda.blogspot.com/2010_07_01_archive.html
http://duhovnasvoboda.blogspot.com/2010_06_01_archive.html
http://sparotok.blog.bg/

Що ли пък не взех да разкажа на децата снощи за Левски и Паисий (не, че не четат уроци в училище всяка година на тези теми), а ги накарах да си измислят костюми и да разказват истории?
Не казвам, че децата не трябва да си знаят историята, но мисля, че също толкова, ако не и по-важно е да им се развива въображението и уменията да говорят и да играят роли. С какво толкова историята ще им помогне в съвремието? Тя ли ще им даде повече самочувствие или собствените им способности и умения????

Детето е малко, но затова пък много доверчиво. И то като всяко българче силно люби и мрази. При това един и същи човек, животинка някаква, празник също. Тя, подобно на хилядите ни деца, също има своя представа за щастие, за етика и морал. И да ви кажа, все още нейният морал не отстъпва на морала на някой върховен магистрат. От най-висшата съдебна инстанция. Така е - засега. По-подир – добър Господ.

Та споменатото дете боготвори училището като институция (все още) и благоговее пред учителките си. Вярва им като сляпо коте и плаче, ако някой от родителите му отправи упрек към нейните училищни кумири.

Детето е християнче. Даже нещо повече, има петима свещеници – деди. Личният му роден дядо в момента е протоиерей. То много го обича и него. По два начина. Като дядо и като свещеник. Не знам как успява да направи тази тънка и почти неразличима, но важна граница. И ето, че тези дни една заплетена ситуация за малко да съсипе всички добродетелни приличия у детето.

Пристигнало то задъхано и сколиозно превито под раничката си и обявявило на родителите си, тоже християни хора, че учителката Не-знам-си-коя си щяла да експериментира в техния трети “А” клас и вместо учебни часове по английски, щели да празнуват Хелоуин – празникът на всички светии. Само че американските, уточнило детето. После мъничето затеглило българоговорящата си православна майка да му купи маскараден костюм от нарочния магазин на ъгъла на улица N, с булевард Y. Тук майка му не издържала, избухнала и нарекла и учебната система, и учителката-новаторка, и министъра-корифей, с най-ярки и звучни епитети. Ето тук дребосъкът, полуразплакан, й заобяснявал, че празникът Хелоуин е нещо като българската Задушница, ама не точно. Защото ние тогава плачем, а янките пеят и събират бонбони. Тук майката още повече се вбесила и направо рекла, че и четиримата му прадядовци-свещеници от неудобство ще се обърнат под могилите си. А дядо му – протоиереят щял нещо си... и така нататък. Сега вече пък детето ревнало. Майката също ревнала срещу тия недомислия.

После се прегърнали най-прекрасно. И майката обяснила на детето си, че този празник си е чисто американски, макар и привнесен от старите келти. И продължила, че не трябва всичко чуждо да се копира под индиго, колкото и на пръв поглед да е интересно, странно и привлекателно, aбе въобще cool, както е модерно да се казва напоследък. Майка му също рекла, че ние не ядем като изоглавени варена царевица, пуйки и хотдоци. Е, хапваме, но кебапчета и лютеница, макар даже тия последните да не са ни баш традиция. Че и гювечът и шкембе чорбата сме ги пренесли от едни много отдавнашни Биг брадъри. После дошъл ред на водките, сельодките и хайверите. Хайверите, поради високата си покупателна стойност, не са били възприети както кьопоолуто. Затова и останали да тънат в самотата на лукса.

Тук таткото на малчугана не издържал и му показал своя ученическа снимка от една манифестация, където бил заснет тичащ зад един камион по шорти, юнашка фланелка, а главата му била покрита с шапка-будьоновка. Островърха, с петолъчка отпред. А краката му се ширели в гумени цървули. На тази снимка той бил в пети клас. При тях даже вече не ставало въпрос за експерименти. Онзи ученик, който не нахлупел будьоновка, наказвали с намаление на поведението (пълна глупост, съчинена от някой скопен педагог). А на родителите им пишели писма с копие до службите. Тях наказвали също. За лошо възпитаване на бъдещите строители на.... и т.н.

Детето не издържало и запитало:

- А аз какво да правя?

Тук вече аз не издържах и го заведох – него, детето - в първия китайски ресторант, в който то ми доразказа всичко това в подробности. Вярвайте ми. Пък и въобще, вярвайте в истинското.

Единствената трудност, която имам е, че аз никога не съм била истинско християнче. Комунистите ми промиваха мозъка и твърдяха, че няма Бог. Когато порастнеш е доста по-трудно да повярваш. И аз не вярвам, аз само допускам възможността ..... По тази причина мойто дете никога няма да бъде истинско християнче, въпреки че го бях записала съвсем съзнателно на ЗИП Религия и тя беше много добра по този предмет. На мойто дете му говоря за един Бог, едни ангели, едни светии - там някъде в онези селения, в които ще сме някога всички .... а ако ме запита за разликата между католицизма и православието няма да мога да и отговоря, защото не я знам и не смятам, че е важно да я знам. Ако и трябват академични знания, тя ще си ги намери, но какво му е на човек в сърцето ..... е друго.

приемам денят на будителите като естествено продължение на Вси светии - ден на различието, гоненията през всичките исторически времена са били срещу инакомислещите, отличаващите се, стърчащите над, та това са техни празници - на будните сърца, на мислещите глави

обаче какви майки има само - тази сутрин попаднах случайно в блога на една такава героиня - търсих да ти покажа публикацията

http://luluto.blogspot.com/2011/10/blog-post_31.html

Аз за беля скитах през уикенда и наистина нямах никакво свободно време, за да мисля за домашни сладки и кастюми. Но и сякаш не очаквах малката да има такова голямо желание да ходи на Хелоуин парти. За следващата година, живи и здрави, ще знам и ще съм по-подготвена.

Иначе и аз това си мислих - че това са празници за хората с въображение и вкус към приключението :))) Нека да има повече!