Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2011 19:17 - Мисля ... или поне опитвам
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1351 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 21.10.2011 19:20


Няма ни една религия или учение, които да те учат как да бъдеш себе си. Напротив, повечето религии и учения те учат как да си някой друг, как да изпълняваш чужди предписания, как да „вярваш” и „следваш”, но не и как да мислиш.

Затова аз тази година скъсах с всички религии/учения/езотерични науки и практики. Не, че и някога усилено съм практикувала нещо, но поне съм се интересувала и съм търсила отговори. Грешката, разбира се, е била, че съм ги търсила навън, когато те всъщност винаги са били вътре … у мен.

Или не е било грешка, а нормален етап от обучението ….

Смятам и, че съм на подходяща възраст. До към 40 години на човек можеш да му простиш за това, че не знае кой е. /Да се има предвид, че тези, които си мислят, че знаят не е задължително да са прави./ Но след 40 вече е нетърпимо и непростимо.

Големият проблем на това да разбереш обаче кой си е, че е трудно да впишеш този в обществото. Трудно е да се втвърдиш и да се извисиш, да се превърнеш в нещо като ледоразбивач и после да успяваш да разбиваш леда.

Защото чешитите трудно се вписват в обществото, защото трудните характери най-често остават самотни трудни характери и …..изобщо да си свободен е почти равносилно на това да си сам.

Но въпреки всичко това …. сякаш си струва.

Да си господар на себе си и на живота си и смело да пориш вълните  …. Да имаш отговорите, да са вътре в теб и единственото, което ти е необходимо е да ги приложиш на практика. Да наложиш волята си и да видиш, че е добро ….

Хм, това напомня ли ви на нещо?

Преди едно, две десетилетия мислех, че най-важното нещо в живота на човека е любовта. Не.

„За да кажеш “Аз те обичам”, първо трябва да са научиш да казваш “Аз”  - Айн Ранд, но не само тя ми е повлияла, за да мисля така. Просто мислих. Много мислих и много тормоз видях през последните две-три години, но съм благодарна сега.

Винаги съм била твърде мека, твърде съпричастна към съдбата на другите и съм пренебрегвала себе си и собствената си съдба …. е, поне докато ножа не опре до кокала ….

Иска ми се да си обещая, да си запиша някъде, където гледам всеки ден, че трябва да се отстоявам …. До последно, пък на другите …. ако им понася!

Да се осъзнаеш, да се видиш цялостно е не по-малко удоволствие от това, да се усетиш отдаден на друг, да любиш, който те люби …. Защото любовта има срок на годност и фантазна същност ….. освен, ако не е истинската …. А истинската е между личности и личността на единия не пречи на личността на другия, … любовта ги свързва и няма какво да ги раздели …. Могат само да бъдат повече. Или поне това си мечтая ….

Докато в реалността нещата стоят по друг начин …. все още …

P.S. Ще изполвам последната възможност да кажа: 

Светльо Витков е моя Президент!



Тагове:   аз,   любовта,


Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5599025
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031