ЧУКЪТ ГОВОРИ
„Защо си толкова твърд? — запитал веднъж дървеният въглен диаманта. — Та нали сме близки роднини?“
„Защо сте толкова меки? О, братя мои, тъй ви питам АЗ, та нали сте мои братя?
Защо сте толкова меки, толкова неустойчиви, отстъпчиви? Защо има толкова много отричане и отхвърляне в сърцата ви? Толкова малко съдба във взора ви?
И ако не желаете да бъдете съдба и неумолими, как бихте могли да побеждавате заедно с мене?
И ако вашата твърдост не може да блести и да реже и да разрязва както диамант, как бихте могли вие някога заедно с мене да творите?
Творците именно са твърди. И блаженство би трябвало да изпитвате, когато ръката ви оставя своя отпечатък върху хилядолетията като върху восък:
— блаженство да пишете върху волята на хилядолетия като върху мед и по-твърди от мед, по-благородни от мед. Съвсем твърдо е само най-благородното.
Този нов скрижал, о, братя мои, аз издигам над вас — бъдете твърди!“*
[* Фр. Ницше. Тъй рече Заратустра. С, 1990, стр. 226, превод Жана Николова-Гълъбова.]
"Защото какво е свободата? Да притежаваш воля за собствена отговорност. Да запазиш разделящата дистанция. Да останеш равнодушен към трудностите, към лишенията, към самия живот. Да си готов да жертваш за делото си много хора, в това число и себе си. Свободата означава господство на мъжествените, на военните и победоносни инстинкти над други — например над щастието. Освободилият се човек, а още повече освободилият се дух, презрително тъпче всякакво задоволство и успокоение, свойствено на бакали, християни, крави, жени, англичани и какви ли не още демократи. Свободният човек е воин. С какво се измерва свободата при индивидите и народите? С противодействието, което трябва да бъде преодоляно, чрез силата, която сме употребили, за да останем „над“ нещата, да останем отгоре. Висшият тип свободен човек трябва да се търси там, където непрекъснато се преодолява най-жестока съпротива — на крачка от тиранията, на прага на опасността от робство."
"С безкрайна самодисциплина той /Гьоте/ търсеше единството, той се създаваше… Сред това нереално настроено време Гьоте бе убеден реалист — той утвърждаваше всичко нему сродно, .... Гьоте вярваше в създаването на онзи смел и образован човек, близък на всичко природно и телесно, изпитващ почит към самия себе ги, способен да носи на плещите си световното богатство и многообразие, достатъчно силен за всяка свобода и толерантен не от слабост, а от оная могъща сила, за посредствения гибелна, а за него поредна привилегия, който да обладава всичко човешко без слабостта — била тя във вид на порок или добродетел"
"Но великите хора биват винаги погрешно разбирани, измервани с жалката перспектива на обществената полезност. Да не можеш да извлечеш от тях полза — сигурно това също е част от великото …"
"Психологията на оргазма като жизнено, преливащо от сила чувство, където болката въздейства стимулиращо, ми даде ключа към понятието трагично чувство, погрешно разбирано както от Аристотел, така и от нашите песимисти… Трагедията е толкова далеч от това, да доказва песимизма на елините в стила на Шопенхауер, че тя би трябвало по-скоро да се смята за негова противоположност , за негово решително отрицание. Утвърждаването на живота в най-страшните и трудни проблеми, на волята за власт, която жертва своите най-висши представители, за да задоволи собствената си неизтощимост — това аз наричам Дионисово, в него открих моста към психологията на трагическия поет… Не да се освободиш от страха и състраданието, не да се пречистиш от някакъв опасен афект чрез несдържано разтоварване, както смяташе Аристотел, а преодолявайки болката и състраданието, да изпиташ върховното удовлетворение от това да се отъждествиш с раждането — удовлетворение, съдържащо в себе си и унищожението… Аз отново стигнах до мястото, откъдето тръгнах; „Раждането на трагедията“ бе моята първа преоценка на всички ценности: отново стъпих на почвата, дарила жизнени сокове на моята претенция, на моето умение, аз — последният ученик на философа Дионис, аз — учителят на вечното възвръщане…"
Независимо, че изглежда краен в някои свои изказвания, Ницше е имал смелостта, присъща на малцина – да преоцени всички ценности и аз безкрайно му се възхищавам за това. Възхищавам се на свободния му дух, на силата му, и на начина, по който утвърждава живота и развенчава християнството и повечето митове за добродетелите на съвременното общество.
задължително е отвреме навреме да се връщаме към Ницше - там са изворите и, ако ще пием, да пием директно от тях. но аз мисля, че в някои случаи, подведен от изгарящата си страст и лупинги на мисълта, той допуска съмнителни мисловни концепции... и една от тях е отношението му към християнството. Но кой съм аз, че да съдя Ницше:)))
