Когато някой ми каже, че всичко му е наред, че се чувства перфектно, че изживява мечтата си, че е надхитрил системата и с две думи е номер 1, ставам изключително подозрителна.

Ходила съм по тази хлъзгава пътека и съм се самозаблуждавала достатъчно, за да знам добре кога някой се самозаблуждава ... успешно. Разбира се, в първия момент оставям някое и друго съмнение да ме гложди, но ако се поддам на любопитството и успея да разгледам ситуацията малко по от близо ..... съмненията обикновено се разсейват.

Завесата се повдига и зад перфектният на пръв поглед живот забелявам толкова дебели сенки и чудовища дебнещи в тях, че аз с моите кризи и депресии съм не цвете, а направо букет от нежни и ефирни небесни цветя.

Още повече, че ако питаш най-близките ми, които умеят да разсъждават реалистично, логично и последователно, те ще ти кажат,  че в последните години съм издигнала изкуството на глупостта до неподозирани висоти.  И аз вярно, че извърших някои на пръв поглед катастрофални от финансова и логистична гледна точка операции, и вярно, че това ми коства много нерви, съмнения, терзания и горчиви сълзи, но пък от друга страна и сега, както и винаги преди, съм умеела на периоди  да изпадам в състояния на такава неподправена еуфория и радост от живота, каквато те не само не са помирисвали, не са помечтавали, ами даже и през ум не им е  минавала.

Е, да, забелязали са, че твърде силно изживявам както радостите, така и скърбите, но те наистина нямат представа колко силно, защото виждат само върха на айсберга. И по-добре.

Познанието, че има живот отвъд тяхното монотонно съществуване може да им донесе само мъка.

Разбира се, мъката от своя страна трупа ново познание, което от своя страна трупа нова мъка и т.н. докато евентуално не стигнеш до момента, в който да решиш, че повече няма да ти пука  за нищо, защото няма смисъл и .... тогава най-неочаквано може да изпиташ радостта. Може и да не изпиташ .... толкова много зациклят на мъката, че ......

Но да зациклиш на привидно перфектното съществуване е по-лошо, отколкото да зациклиш на мъката .... в мъката поне има нещо благородно и честно .....

 

 

Това е маската , зад която се прикриват неволите , защото не е редно да се споделя с цял свят и защото гордите не обичат да говорят за бедите !
Всичко ми е наред - това са думите за приключване на разговора , за да не се дълбае по-дълбоко в проблемите !
Там много боли ! :))
Най-добре е да зациклиш на еуфорията ! Здравословно е !

i nishto ama nishto ne moje da razbie tova spokoistive ,zashtoto prosto si dostignal do ludostta da zanesh sas vsichkite si setiva che ....kakvoto i da se sluchi shte e prosto sluchka, porednata brimka ot edin pulover koito nikoga ne si iskala dori da pletesh....dnes govorihme v kashti za tova kak vsichki stradat kogato neshto si ide, siakash sa misleli niakoga che neshto moje da e vechno, dori ludostta ni ne e vechna :) samo za portokola dnes mi e perfektno... utre sigurno shte umra ot jega, strah, skuka... no dnes :)
izvinaivai za shlokovicata, niamam nervi da preobrashtam vsichko na kirilica i nai-setne sled tolkova vreme ,da procheta neshto smisleno v tova prostranstvo ..... :)

Някой ден ще зацикля на еуфорията .... ама тайно, за да не ме приберат :))))

днес няма да мисля за нищо, ни за случки, ни за перфектния живот, ни за многострадалния .... ще се опъна лежерно край реката с книга в ръка и може би единственият въпрос над който ще си позволя да поразсъждавам още малко е: "защо, по дяволите, някои хора изпитват такова удоволствие да се къпят със сапуни във реката? ... топлата вода ли не са открили, стискат ли се ... или е някакъв особен кеф да го правиш навън, сред природата??? :)

май му беше само на Васил Найденов, но това, казано честно, бе някога... :)))

а аз да не съм Васил Найденов, че всичко да ми е наред? :)))

Да се договорим с чудовищата....нека да ни посещават, но по-рядко...

но да не изчезват, защото ако го направят ще заприличаме на богове ... . а ние сме просто хора :)