Прочетен: 5100 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2011 12:41
Вторник е и аз съм с големи надежди за точно този вторник, нищо че по принцип е лош ден.
Тъй като тази седмица понеделника беше особено лош, да не кажа ужасен, силно се надявам вселенския закон за доброто, което идва след лошото да бие вселенския закон за лошите вторници. J
Е, то човек никога не знае за вселенските закони, но мисля че при тях твърде голям фактор е теорията на силното желание и надеждата и когато имаме последните две, можем да вкараме първите в посока радостна и благоприятна за нашето съществуване.
Е, разбира се, понякога нещата се развиват твърде бързо, за да можем да реагираме с нашите желания и надежди .... ето, вчера и аз не знам дали просто станах с д-то нагоре или чавка ми беше изпила ума та си обух чехли на бос крак на температура 13 градуса в 7:30 сутринта и на обяд ми стана лошо и едни тъмни кръгове започнаха да ми се межделеят пред очите, кръвното ми се беше вдигнало на 110 на 80 /за сравнение в момента ми е 100 на 60 и се чувствам чудесно/, та после хич не се и сетих да желая нещо кой знае какво, добре че се сетих да изпия един парацетамол.
Освен всичко това се сблъсках за пореден път с една простотия, от която ми прилоша психически, а напоследък психичното ми състояние много бързо влияе на физическото и трябва да се пазя много да не се нервя и да не страдам твърде много, че ..... Бог знае къде ще му излезе края ... Та, с две думи, в понеделник всичко беше надолу до някое време, после малко се посвестих и ходихме на пазар с детето, купихме и телефон и преди да се приберем решихме да пробваме една нова сладкарница в града и аз за капак на всичко взех, че преядох с торти .... цяло парче шоколадова Лагуна
плюс около една трета /парче, не цяла торта/ Рафаело
..... ужас!!!
И в самия край на деня ..... успях да изчистя лошотията с малко .... изкуство.
Съвсем случайно попаднах в Замундата на филм на Ян Шванкмайер – Surviving Life (Theory and Practice) – полуигрална, полуанимационна психоаналитична комедия, в която най-смешните персонажи са портретите на Юнг и Фройд. Загледах го леко скептично настроена, защото героите бяха ... понякога изрезки от снимки на актьорите, понякога само игра на устните им .... /без да споменаваме портретите, главите на кокошките, змията и крокодила/ но постепенно ме увлече и с интерес наблюдавах развръзката на ... сънищата му ....
Разбира се, Юнг и Фройд са разбирали много повече мъжката психика, отколкото женската такава .... и също така не споделям чак дотам увлечението на Юнг по сънищата по простата причина, че не помня сънищата си и се чудя какво толкова може някой психоаналитик да ме анализира по липсата им ....
Виж, Кларис Пинкола Естес е нещо съвсем друго. Напоследък препрочитам „Бягащата с вълци“ и мисля, че ми помага много да се справя с някои от текущите проблеми. Всъщност не знам дали „справям“ е правилната дума .... „приемам“ и „разбирам“ ми се струват по-подходящи, защото има проблеми/въпроси/наранявания/буци в гърлото, които просто нямат решение.
Но аз тръгнах да разказвам за вторника и надеждите ..... вторника започна с далеч по-приятно време от вчера, смехове и закачки и ..... снимки на цветя ..... даже колегата ме покани в офиса си да му снимам петуниите.
Напоследък снимам много и изключително се радвам на резултатите. Ето някои от тях:
Щастлива сряда
удивително е първото цвете! взех го за изкуствено, от тънка тъкан,и в този цвят
природата е удивителна, да :)
От понеделник до неделя!
С цветя и шоколад.
:)))