и да бях станала в пет и петдесет

и да бях изтичала навън босичка

пръстчетата ми нямаше да потънат в пясъка

погледът ми нямаше да стигне хоризонта.

по-вероятно да бях уцелила кал и локвичка

от снощния дъжд и от днешния

и тъй като нямаше да разпръсна облаците

и нямаше да запея хипарска песничка

на прословутата юлска сутрин останах в леглото

да тананикам стари хитове мислейки си

че колкото и евъргийни да са

след първият път никога не са същите  .....

 

С това ме изписа! Как се чувствам: ето как...

не знам какво толкова се превъзнасят ... човек има едно, две велики изживявания на тази утрин и това е :)))) предполагам,че истинската еуфория е за тези дето ще го правят за пръв път :)

И за които освен ритуална страна и повод да бъдат в компания е изживяване.

Да, не са същите, но след години стават по-осмислени. Цонко Цонков ни каза, че и ние сме научили на нещо Юрая хип. Преди пет години Джон Уолтън е бил силно изненадан, че с тяхната песен сме посрещали слънцето на този ден, както и че трябвало да изнася такъв концерт толкова рано в в 5.30 ч. Ето тук е интервюто в него, ще разбереш и защо хората обичат все още да го празнуват:
http://bnt.bg/bg/news/view/55953/djulaj_morning_na_kamen_brjag
Ние българите, като наследници на траките винаги сме благотворели слънцето, това е дълбоко закодирано в нас. Ето защо с радост сме го прегърнали и сме си го направили наш, откраднали сме си го от хипитата и вече го предлагаме и на европейците. Поздрави на твоя ник, днес имаш имен ден:)))

аз и хипитата си ги обичам ... това, което не обичам особено са тълпите :)
Благодаря ... макар че не разбрах много защо трябва да е имен ден на ника ми ... заради слънцето ли? :)