„Най-големият проблем на филма е, че Ейнджъл е толкова противен характер, че е невъзможно да се ангажираш с нея на емоционално ниво. Тя е разглезена, арогантна, егоистична и вбесяваща и сценария твърдо отказва да и предложи възможност за изкупление, което е доста незадоволително за публиката.“
Хаха ... горният цитат е от критика за филма Angel /2007/ на Matthew Turner от View London. Да, сигурна съм, че публиката няма да хареса особено филма, но то е само защото и тя, като главната героиня не иска да има нищо общо с реалния живот.
На мен филма много ми хареса. Не знам дали успях да се ангажирам на емоционално ниво с Ейнджъл, но въпреки ужасно противния и характер, не можах да не и се възхитя. И как не, като тя олицетворява една проста истина, че успех в живота могат да постигнат най-вече характери точно като нейния – невежи, супер егоцентрични и целеустремени. Колкото повече човек се опитва да разбере себе си, другите и простите истини за живота, толкова повече съмнения натрупва и започва да губи целеустременост, започва да съжалява другите и да разбира, че всичко е суета и няма особен смисъл в търсенето на щастие извън себе си. Такъв човек едва ли ще си даде зор да постигне някакви кой знае какви успехи – ще си живее живота тихо, кротко и щастливо ... или пък нещастно, зависи какви са му предпочитанията ... и няма да му пука особено какво става с останалия свят. Ако не броим, разбира се, малкото изключение на безкрайно талантливи творци или бизнесмени, за които успеха идва просто така, вследствие на изключителните им способности и без да ги интересува сам по себе си.
А иначе невежите винаги се интересуват от останалия свят и се опитват да го променят .... жалкото е, че успяват, ..... всъщност не знам колко жалко е, защото ако се остави на мъдрите, те най-вероятно нищо няма да направят ... и няма да има нови нещастия и нови предизвикателства за преодоляване ....
Ето, аз напоследък съм изправена пред една такава дилема. Мой близък има ужасно противен характер и аз се чудя дали да го изваждам от заблуждението, че е най-умния и справедлив човек на света като му посоча колко противни черти има характера му и по този начин да го вкарам в съмнения и колебания и да спра устрема му или да го оставя да пори вълните на живота такъв, какъвто си е, пък да го видя до какви далечини ще стигне.
/Хехе ... тук се сещам за няколко човека, които ще се закълнат ,че и аз имам доста противни черти .... въпреки привидното ми добродушие и смиреност. Е, остава ми утехата, че поне съм сложна личност. :)/
Дилемата всъщност стои и пред мен, защото в някои случаи знам, че ако не си сложа капаци, за да продължа напред, ще боксувам на едно място. Та се налага да упражнявам нещо като контролирано безумие или съзнателно изграждане на въздушни замъци .... И си повтарям, че ако силно желаеш нещо няма как да не го постигнеш, независимо, че „силно“ неизбежно включва тъпо и упорито ......
P.S. Друг интересен филм, който гледах наскоро е 7 Khoon Maaf или Седем опростени убийства. В него главната героиня казваше, че няма съпруга, която поне веднъж да не е пожелала убийството на мъжа си. А тя просто ги извърши .... и имаше защо .... Ако подминем факта, че индийски филм без музика и танц не може и не можа и в този въпреки черния сюжет, трябва да кажем, че си струва гледането. Дори и да е само заради Приянка Чопра .... или пък защото за пореден път ти е писнало от мъжете . :)
