Трябва ли да ме вълнува какво мисли за мен и за света изобщо някой, който не само, че не ме харесва, но и ме възприема като непредизвикващ уважение, твърде съмнителен субект с необясним и изключително подозрителен начин на мислене и устройване на живота?

Трябва ли да отбелявам дори с пунктир подобен „някой” на картата на живота?

Моят живот и моето Аз, за което упорито съм се грижила в продължение на толкова години! Защото моето Аз не е сбор от случайни неизвестности, люшкани насам натам под  поривите на съдбата, а е резултат на къртовски труд. Аз уважавам себе си и къртовския труд, който съм положила да съм това, което съм и който не уважава същото в мен и в другите, е свободен да тъне в собствената си мизерия колкото си иска.