Мисля разни неща и ха, да ги кажа, ама те така светкавично минават пред вътрешния ми взор, правят един, два завоя, изстрелват се нагоре, после падат стремглаво надолу и се загубват в мъгливата далечина, че докато се опитвам да застопоря някой фрагмент, вече съм се увлякла по някакво отклонение, а след това ме домързява и си викам: „защо ли да се захващам?”

В резултат, блога ми събира паяжина.

Разбира се, освен това съм твърде заета напоследък, непрекъснато се случват разни неща … за няколко седмици минахме през множество спадове и върхове ….  по някое време ахаааа и да си призная пълния провал, после надеждите ми да се случи чудо се оправдаха и си помислих, че си осигурявам спокойствие за месеци наред, после се появи нов проблем, сега пък очаквам да се случи ново чудо ….. и изобщо лудницата около мен е пълна, както обикновено, но аз като цяло съм напълно удоволетворена от това.

Все по-рядко и по-рядко се опитвам да въведа ред в хаоса. Започвам да вярвам, че хаоса сам може да се организира в ред, ако го приемеш и прегърнеш.

Разбира се, външният хаос не е така страшен както вътрешния и най-ме е страх от последния, но напоследък той е овладян и затворен в определени граници.

Вчера допихме кайсиевата от бащата на Петер. Той каза, че трябва да престои 5-6 месеца, но е цяло чудо, че част от нея престоя три. Заслугата, предполагам е на мама и на някое супер скришно място в апартамента.

Допихме я с един приятел на татко, с който имаме дълга съседско-семейно-приятелска история и аз си мислех как никога няма да имам такава история.

Нищо, още един извънземен само ще свърши работа, надявам се ….. но …. да видим.

Аз съм първият извънземен - общонеприет, ама търпян от немай къде.

Е, и аз едвам ги търпя и не забравям, че те и един друг не се разбират особено и на моменти едва се търпят.

Мир и разбирателство?!!! Ама за какви небесни краставички ми говориш?

Никога не ще има ни мир, ни разбирателство, защото това просто не е в човешката природа и няма бъдеще, което да осигури такива перфектни и фалшиви хора, дето да са мирясали и да се разбират.

Или да кажем, че някакъв относителен мир и разбирателство е постижим само на строго ограничено и индивидуално ниво и това е единственото, към което можем да се стремим.

Или …. другото , което ни остава е да напуснем света …. по примера на Джон Галт. Чудя се напоследък дали всичко, което правя не е подготовка именно за това  ….