Обещах си, че седмицата ще бъде хубава и тя беше. Вчера и днес даже слънце изгря.

Не казвам обаче, че беше лека и лесна. О, определено имаше сериозни предизвикателства, но аз ги приех и се справих.

Справих се на действия, справих се и по отношение на собствената ми психологическа нагласа спрямо някои от висящите проблеми.

Да, за съжаление има проблеми, които искат конкретно решение и когато такова е намерено и осъществено, те изчезват в небитието, докато другите – висящите проблеми, могат да си висят в пространството до ..... до смъртта на причинителя им, защото както знаем: „Има човек – има проблем ....”

Не съм Сталин и не искам да се справям с такива проблеми чрез елиминация. Мисля, че в такива случаи трябва да се направи нещо. И защото съм като цяло добро същество, първата ми мисъл за решаване на проблема е  ... с добро. Хаха  ... все още наивната аз!!!

Не искам да губя наивността си и затова съм си култивирала една практична и безнадеждна наивност, често придружена с план Б. Т.е. както в случая, наивно подходих с добро, но като видях, че не става, измих съвестта /мда, първо подхождам с добро и за да си изчистя съвестта ... демек „опитах – не стана и сега съм свободна да опитвам по всички други начини”/ и запретнах ръце, за да подходя .... не с лошо, разбира се, но с по-грубата, по-силова и справедлива страна на доброто. Защото доброто има една мека, мила, напарфюмирана и усмихната страна и една доста тъмна, свирепа и строга страна, която повече прилича на гьостерица*, отколкото на одата на радостта, но върши повече работа в .... доста от случаите .... особено в нашата мила татковина.

Отдавна съм разбрала, че психологията на голяма част от българите е „бий, за да те уважават” и колкото и да се опитвам да се разгранича от точно от тази голяма част, по някакви неведоми пътища Божии, някой неин представител непрекъснато застава на пътя ми. Ами ще се бия тогава, какво да правя? Какви ли не несвойствени неща ще трябва да направя ....  не за чест и слава, а за борбата за личното ми щастие!

Но тази борба е която си струва. И когато съм изправена пред някой, който не знае какво иска, аз, знаещата какво искам, може ли той да ми се опре?

Ще ми се опре, ама друг път .....

Не искам да съм жестока и наистина не обичам да наранявам хората ..... особено хора, които виждам, че така умело се самонараняват, че за окончателната им и пълна деградация ще е нужна само  .... моята ненамеса. И действително, често мога да реша въпроса само с моята ненамеса. Остави ги да се удавят в собствената си жлъч, ... демек! И те се давят.

Разбира се, ако това не е достатъчно, ще измисля нещо друго. Защото аз поне се опитвам да мисля, а не повтарям заучени формули и фрази една след друга, една след друга ... до края на живота си. Била съм непредвидима. Ами, да, точно това искам да съм и искам хората да знаят, че съм това. Защото правя каквото си искам, а никой не може да разбере точно какво искам.

В малкият и жестоко ограничен свят, в който живея, за мнозина съм не само непредвидима и необяснима, но и скандална и глупава. На мен обаче не само не ми пука какво мислят мнозината, а даже смятам, че със всяко свое „скандално” и „глупаво” действие, което извършвам по някакъв начин, променям техният удобен и подреден, но безкрайно ограничен и скучен свят и те в крайна сметка могат  само да са ми благодарни. :)

*Гьостерица - летва, дъска, пръчка, с която можеш по-скоро да набиеш някой, отколкото да свършиш нещо смислено