След като миналата седмица беше убийствена във всяко едно отношение, освен буквалното .... демек, още мърдам ... мисля, че по закона за равновесие в природата, който ако смее да не съществува, днес ще го създам ... тази седмица трябва да е лежерна, даже супер мега ултра лежерна, защото само аз си знам колко нерви изхабих до вчера включително ....
Разбира се, всичко си зависи от мен, защото в един момент на просветление през уикенда ми светна, че сама съм се омотала в кълбо от нерви, само защото имам неприятния навик да се впечатлявам силно от думи и отношение на хората около мен и да се самообвинявам за всички въображаеми и действителни трагедии по света.
Затова тази седмица смятам да туря едни супер мега ултра дебели стени около себе си и едни такива капаци на очите и кротко да си дебилствам.
Дебилстването обаче няма да ми попречи да се надуя като дирижабъл и да не говоря на баща ми поне един месец, защото вчера установих, че не само му преча като съм си вкъщи И като не съм си вкъщи, ами му преча и като спя.
Разбира се, следобедно-привечерния ми сън беше пряко следствие от първото ми за годината и най-вероятно последно съботно напиване с приятели, пряко следствие от убийствената за нервите ми седмица и може да имаше известен резон във въпроса му как може жена на 40 години (не, че можеше като бях на 20 или на 30) да отиде сама на бар и да пие (аз пийнах само един-два .... или може би три рома), но се питам как посмя той точно да ми го зададе, след като е алкохолик от незнамколко години.
А пък аз мисля, че е огромен успех това, дето не съм се алкохолизирала и аз, не само защото имам генното предразположение, но и защото винаги съм смятала, че тоя глупав свят не се издържа и това е. Слава Богу опиянението, което предочитам да поддържам, за да издържа света, вместо алкохолно е любовно. Хм, Слава Богу ли казах? Знаете ли в каква абстиненция изпадам при липсата на любимото същество? Ужас!
В момента чета „Алкохол“ на Калин Терзийски ..... и докато чета ми се припива страшно :)))))
В събота не можах да видя всички от пияниците – бандата от миналото ми, която си е все в същата кръчма, все същата ..... защото част от тях бяха на рожден ден на единия от най-големите .... пияници, но за сметка на това отново попаднах на групата English expats в града и те пиеха не по-малко.
Беше ми весело и различно, защото не го бях правила от две години, но в неделята наистина леко съжалих. Беше ми уморено-махмурлийско и не исках да виждам никой, а имах чувството, че десет човека ми се разходжат върху главата.
Знам, че за пореден път съм се вкарала в невъзможна и неиздържима ситуация, но се успокоявам с това, че поне животът ми не е тотално еднообразен и скучен, изпълнен с вълнения само заради герои от сапунени сериали и надпревари с комшии и „приятели“.
Поне живея ....
