Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2011 14:24 - Презареждане
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1694 Коментари: 2 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Не съм от тези, които като стигнат дъното, продължават да копаят надолу.  Въпреки че им се възхищавам на антиентусиазма.

Не съм и от тези, които си измислят  дупките и ги  декорират във всевъзможни мрачни краски -  да им се наначудиш на антиизобретателността.

По принцип даже избягвам дупките. Имам характерна подскачаща походка, с която мога да сляза на бегом от Мусала, без да се пребия, ако е лято и само с едно, две потъвания в преспите, ако е зима.

Но и аз като всеки нормален човек, ако не в друга, то поне в Сатурнова дупка попадам всяка година.

Всъщност миналата година смело заявих, че Този път не съм в дупка, но малко лъжех себе си. Не се чувствах много зле, действително. Но това се дължеше много повече на желязната дисциплина на ума, отколкото на реалната ситуация, в която се намирах.

Ситуацията си беше дупка, и то каква! Беше втората или третата по големина, дълбочина и ужас дупка, в която съм попадала в живота си. Не го преживях чак толкова зле, колкото в първите един, два случая сигурно само благодарение на преклонната ми възраст, безпредметния  оптимизъм, който имам по рождение, /да се неначудиш кой господ с него ме е дарил/ и както споменах вече, завидната дисциплина на ума.

Благодарение на всичко това даже не виждах, че съм в дупка. Колкото и да презирам невежеството, знам кога е неизбежно и животоспасяващо.

Едва сега осъзнавам колко надълбоко съм била и колко тъмно е било там. Светлината, която струи от небето в момента ме изненадва безкрайно и заслепява. Разбирам, че без много усилия от моя страна – само си седях кротко на дъното и чаках – тялото/душата ми се е издигнала нагоре сякаш от самосебе си.

Не, знам, че не е от самосебе си. Имах план А, план В и план С, които дори да не проработеха, пак знаех, че ще се оправя някак. Това, което се случва сега е План Z, който нямах смелостта да планирам, а беше само неясно и силно подтиснато желание на дъното на съзнанието ми на дъното на дупката.

Но важното е, че това, което се случва сега е хубаво и осмисля всичките ми страдания и всичките ми стремежи. Осмисля мен.

Няма да говоря повече, за да не урочасам ситуацията, но ..... ще стискам палци нещата да вървят по пътя, по който са тръгнали и да стигна крайната дестинация .... където най-сетне ще мога да седна и да си почина ..... за малко :)

 



Тагове:   презареждане,


Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mirandolina - Хайдее...
27.01.2011 17:11
пак се "понесохме" ли ?:))))) Пази енергия за репетициите...
цитирай
2. sunflower - :) не се притеснявай :)
27.01.2011 18:40
луд умора нема :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598974
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031