Прочетен: 1448 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.01.2011 17:18
Простор. Това ми е нужно. Простор за тялото, простор за мисълта и простор за духа.
Да съм на най-високата точка, в диаметър не повече от 5-6 лева за билет в едната посока, в удобни дрехи, съзнанието ми да е свободно от битовизми и ядове заради лоши междуличностни взаимоотношения, а духът ми направo да лети. Последното е пряко следствие от първите две условия, но номера е да го постигам и без тях.
Затова големият град по принцип ме подтиска. Лошото е, че изостаналостта на малкия град също ме подтиска. Стеснените пространства на големия, парадоксално подхранват широта на мисълта, докато в малкия, мисълта е малка.
Един от основните въпроси в момента е колко тесни пространства на мисълта мога да понеса и с колко посредственост съм сама заразена.
Друг въпрос е и доколко всичко това трябва да ме безпокои.
Нормално е да изглупявам, след като основно говоря сама на себе си по въпросите, които истински ме вълнуват. Това си е въртене в омагьосан кръг, защото не знам доколко записани от други идеи ще помогнат. Знам, че си задавам въпроси, които хиляди са си задавали преди мен, но освен това имам съвсем индивидуални, малки, личностни проблеми, които няма с кой да споделя, няма как да погледна отстрани и няма как с един замах да реша.
То пък все едно щеше да е интересно, ако можехме да решаваме проблемите си с един замах!
Някои от истинските проблеми ни отнемат години, а други - цял живот.
Цял живот, например, трябва да търпя себе си, а мислите ли че е лесно?
Хем ме е яд, че се налага всеки ден да мисля какво да правя по-нататък, хем се радвам, защото като си помисля, че може да не се налага да мисля .....
Разбира се, много е вероятно да си хабя мисълта, но .... залудо мисли, залудо не стой!
Не разбирам хората, които умеят да бездействат. Но още по- не разбрам хората, които умеят да не мислят.
Ако изобщо има Бог, той е у мен и ако той изобщо замисля нещо, то го замисля чрез мен. Само да не беше толкова трудно!
Само да вярвах, че той е отвън и е написал всичко и аз само трябва да прочета и да следвам!
Не понасям следването! И си плащам цената.
Всичко трябва да открия сама! Това е!